Култовият филм „Спасяването на редник Райън” буквално бледнее пред драмата, която се разиграва у нас със спасяването на Бойко Борисов и неговата власт. В действие се пускат всички възможни начини, за да бъдат омаловажени гражданските протести. В защита на правителството се впрягат кохорти от платени политолози, социолози, антрополози и всякакви други …лози, които обикалят медиите, венцехвалят управлението и громят всички негови критици, обяснявайки колко страшно ще стане, ако бъде свален кабинетът. Една група от партийни фигури като Сачева, Биков, Каракачанов и тем подобни пък са се строили сякаш с телата си ще бранят благодетеля си и прикрити с щитове от гьонсуратлък повтарят, че правителството ще си изкара мандата и било толкова заето, че нямало време да подаде оставка.
На този фон „петата колона” на Борисов в опозиционната БСП не остана встрани от водовъртежа от компромати, записи, обвинения, предсказания за предстоящ апокалипсис, ако Бойко Борисов си отиде от властта. Част от нея също реши да даде своя принос за неговото спасяване, а и да му засвидетелства лоялността си.
Изведнъж, миналия уикенд, ни в клин, ни в ръкав вътрешнопратийната опозиция реши да свика заседание на Националния съвет заради актуалната политическа обстановка, според техните аргументи. Само че почти всички точки на предварителния дневен ред си бяха чисто вътрешнопартийни и имаха повече отношение към предстоящата лидерска битка в Столетницата, отколкото към случващото се в страната. Част от тази вътрешна опозиция, след като не успя да върне в партийния устав старото положение – председателят да се избира от конгрес, а не пряко от всички членове на партията, сега се опитва да подмени членовете на Централната комисия по избора на председател, да оспори начина, по който са се взели решенията на предишния пленум от 13 юни, да стовари върху Нинова цялата вина за лошото финансово състояние на партията.
Нека направим уточнението, че подписалите се за свикване на извънреден пленум, на което те имат право по устав, са доста разнородна група. Една част от тях, като Сергей Станишев, Георги Гергов, Димитър Дъбов не се отказват от
желанието си за общо управление с ГЕРБ
и съответно подялба на властта и облагите. Затова говорят за национална кръгла маса и диалог с управляващата партия. Към тази група може да се прибавят и Драгомир Стойнев, и Валери Жаблянав, както и други, които имат или бизнес отношения с властимащите, или членове на семействата им са на добре платени службици в разни държавни институции. На тези хора не им е чужда и мисълта да участват във второ правителство на ГЕРБ в рамките на този парламент, което да доизкара мандата и да добута до редовните парламентарни избори. Ако въобще има такова, то освен че ще е слабо и с размита отговорност (тип „Беров 2”), но както се изрази един анализатор – все едно да си купиш фабрика не на 8 септември, а на 9-ти сутринта.
Друга част от т. нар. вътрешнопартийна опозиция гони свои вътрешни цели. Кирил Добрев и Красимир Янков се борят за лидерския пост. Те имат сметка
Нинова да бъде обвинена във всички грехове,
да бъде дискредитирана и авторитетът й сред членската маса да бъде разколебан. Към тази група се присъедини и Калоян Паргов, защото самата Нинова си отвори още един фронт в партията, опитвайки се да пробута свой приближен – Георги Свиленски, за шефското място на Паргов в БСП-София. Вярно е, че той беше преизбран за председател на столичните социалисти, но не остана скрито, че за кандидатурата на Свиленски се е работило подмолно и не малко.
Що се отнася до Атанас Мерджанов, Михаил Миков, Георги Пирински, Антон Кутев (който е и от кръга на Станишев), донякъде и Весела Лечева – те смятат, че Нинова е вредна за партията, обезличава я, води неправилна политика, подменя левите идеи и затова трябва да си ходи. Тази група не одобрява стила й на управление, смята, че се опитва да наложи едноличния стил на Бойко Борисов в стара и демократична партия като БСП.
Отделно са онези вътрешни опозиционери, които просто не харесват сегашната лидерка или я мразят на личностна основа.
Всички тези хора, каквито и различни цели да гонят, искат едно – Корнелия Нинова да я няма начело на социалистическата партия. Волно или неволно (някои от тях)
обслужват интереса на премиера,
защото отвличат вниманието от политическата криза, която тресе управлението му, опитвайки се да предизвикат такава в най-голямата опозиционна партия, която се обявява за алтернатива на ГЕРБ.
Въпросният пленум де факто не се състоя – 72 или 80 души все пак не са 93, колкото е кворумът от 185-членния Национален съвет на БСП. И понеже трябваше по някакъв начин да се оправдае опитът му за свикване, накрая без да се разгледа който и да е от предварително поставените въпроси, беше приета една обща декларация, призоваваща членовете и симпатизантите по места да подкрепят справедливите протести срещу правителството. Което те вероятно правят и без специално подканяне.
Интересното е, че докато на протестите в София редовно присъстват Крум Зарков, Александър Симов и други депутати от лявата парламентарна група, много от подписалите се за извънредния пленум не са се мяркали там.
„Сбирката по интереси”, както Корнелия Нинова нарече опита за свикване на извънреден пленум, в края на краищата не постигна целта, която си беше поставила. Но успя да официализира вътрешното разделение в БСП, да го направи видимо, колкото и то да се отрича. С което съвсем постави под съмнение готовността на социалистите
да поемат управлението на страната.
„Държавата е в институционална криза. Хората са по улиците в желание за промяна. Да се занимаваме с вътрешнопартийни въпроси днес е безотговорно към народа и държавата”, беше коментарът на Нинова. Тя припомни, че само преди месец е предложила на „същите другари” всенародна подписка за вот на недоверие и организиране на протести. Те обаче са отхвърлили това предложение и са пледирали да се състои национална кръгла маса с ГЕРБ.
Според Нинова е недопустимо в такава криза в държавата да се предизвиква криза в партията с подмяна на легитимните колективни органи на БСП. „Целта е ясна. Не допускайте личните, корпоративни, обслужващи модела на управление интереси да превземат партията”, обърна се тя към партийните членове.
От друга страна, призивът на Корнелия Нинова към протестиращите да преместят протеста пред парламента на 15 юли, когато БСП внесе вот на недоверие на правителството, не беше много обмислен ход. Първо, защото предизвика обвинения, че социалистите се опитват да яхнат протеста и да го политизират. Второ, защото много от протестиращите не желаят да ги свързват с една определена партия.
