Тази седмица в „Ничиите хора“ с журналистът Тодор Стефанов ви представя проект: „Изнасилен на 6 години“! Той е на 18 в момента. Настанен е в център за младежи. Животът му започва като на кино, но „животът ми мина като ада“, по думите на Петър. Когато нашия герой в днешния ни проект е бил на 6 и изнасилен е преминал през истинския ужас: Вътрешен кръвоизлив, болница, лекари, социални служби, разследване, психолози. Според хората, които в момента му помагат, всички специалисти тогава са реагирали безпомощно. Но насилието е продължило и след изнасилването – в училище, в домовете за сираци и дори в психиатриите, в които Петър е бил настаняван. Бил е настанен дори в дом за младежи с умствена изостаналост, макар че не е имало никакви показания за това.
Журналистът Тодор Стефанов, снимка: Личен архив (Facebook)
Тази история започва край една полуразрушена къща.
Било е пролет, защото Петър си спомня, че е влязъл в двора да набере глухарчета.
“Видях четирима души. Тръгнаха срещу мен”.
Всичко, случило се след това, е непрогледна тъмнина.
Петър, който тогава е на 6 години, е изнасилен.
Журналистът Тодор Стефанов, снимка: Личен архив (Facebook)
“Било е толкова брутално, че е изгубил съзнание”, казва пред разследващия журналист Тодор Стефанов психологът Екатерина Велева, която в момента работи с момчето, информира News24sofia.eu.
Детето е намерено случайно на следващия ден от жена, която пасяла козите си наблизо. Вътрешен кръвоизлив, болница, лекари, социални служби, разследване, психолози – всичко в дните след това е мъглив спомен в съзнанието му.
“Помня, че си ударих главата”, казва той.
Сега е на 18 години.
*За да запазим анонимността му, няма да да споменем истинското му име, нито къде са се случили събитията.
Петър е сирак, израснал в социални домове. В момента е настанен в кризисен център, където получава необходимата подкрепа, но за да стигне дотук е минал “през ада”, както самият той нарича преживяното.
“От отдела за закрила на детето ми казаха, че самият аз съм се предложил на тези момчета, а аз бях на 6 години”.
„Безпомощни институции“.
Журналистът Тодор Стефанов, снимка: Личен архив (Facebook)
Според хората, които в момента му помагат, всички специалисти тогава са реагирали безпомощно.
“Доверието му към света е нарушено”, казва психологът.
“Когато, докладвайки за случилото се, е получил посланието, че той е предизвикал насилието, няма как да има вяра в институциите”.
Но насилието е продължило и след изнасилването – в училище, в домовете за сираци и дори в психиатриите, в които Петър е бил настаняван. Все заради проблеми с поведението му, което, по думите на Велева, “е логична рефлексия на психиката след преживяното”.
Той е бит многократно.
“Директорът на училището ме биеше. Станах агресивен и към себе си, и към другите. Директорът на един от домовете ме заключваше в мазето на тъмно, удряше ми шамари”.
Липсата на детство и подкрепа се отразяват тежко на момчето. “Самият аз се промених, станах затворен, наранявах себе си. Не искам да се сещам”, казва той и спира да говори за няколко дълги момента.
“Спомням си, че избягах от дома, но вероятно съм търсил спасение. Този дом беше най-големият ми ад”.
Психологът Екатерина Велева също трудно разказва пред екипът ни тази история, но споделя, че го прави, “защото превенцията на насилието е безкрайно важна”.
Наскоро програма на фондация “П.У.Л.С.” , която учи децата да се предпазват от сексуално насилие, беше временно спряна от Министерството на образованието и науката (МОН). Това се случи, след като в телевизионен ефир се бяха чули обвинения към начина на преподаване, оказали се по-късно безпочвени.
„Насилие, равносилно на смърт“
Журналистът Тодор Стефанов, снимка: Личен архив (Facebook)
“Когато едно дете е подложено на сексуално насилие, най-много реагира психиката. Такъв тип насилие е равносилно на смърт. Тези деца го преживяват така, все едно е дошла смъртта”, казва Велева.
Събитията след това също са далече от представите за детство и нормален живот.
“Тръгнах по лош път”, споделя Петър.
По този път има наркотици и няколко опита за самоубийство. Момчето спира да ходи и на училище. “Не можех да свикна в средата – подиграваха ми се, че съм сирак, това много ме натъжаваше”.
Всичко това става, докато Петър е местен от институция в институция.
Бил е настанен дори в дом за младежи с умствена изостаналост, макар че не е имало никакви показания за това.
“Въобще не са знаели какво да правят с него”, казва Велева. Тя е разбрала за историята на Петър преди пет месеца по време на семинар. Там присъствал директорът на поредния дом, към който Петър е бил насочен.
Екатерина Велева споделя, че въпреки всички мрачни събития, белязали живота на това дете, тя се опитва да е оптимист за бъдещето му. Първият лъч светлина всъщност започва много бавно да си проправя път преди пет месеца, когато Велева и нейният екип подават ръка на момчето.
„Зает да спясява живота си“
Журналистът Тодор Стефанов, снимка: Личен архив (Facebook)
“И тук имаше стъпала, които трябваше да изкача, но се справих. Взимам лекарства, които ми помагат. Тук ме учат да бъда самостоятелен, да бъда добър със себе си и да бъда добър с всички„, казва Петър и на лицето му няма помен от изражението отпреди малко.
„Бил е прекалено зает да спасява живота си„, казва психоложката, за да обясни, защо едва сега Петър ще се учи на социални умения.
Вече е на прав път.
“Ние сме създадени да преодоляваме травмите. Това не значи, че всички тези преживявания няма да останат. Искрено се надявам да завърши училище. Вече е в индивидуална форма на обучение. Силно мечтае да стане социален работник, да помага на други, които са като него”, казва Екатерина Велева.
“Понякога ме пита: “Катя, ти защо ме взе? Мен никой не искаше да ме вземе”.
