БАН: Коронавирусът се задържа най-дълго върху пластмаса (ГРАФИКА)

„Човек, който е носител на коронавирус, може да се е изкашлял или да е опипал продуктите в супермаркета и да е пренесъл вируса. Така, ако ние вземем продуктите с голи ръце и след това си пипнем лицето, може да се заразим”, каза тя. Доц. Николова подчерта, че поради тази причина е важно непрекъснато да мием лицето и да носим необходимите предпазни средства – ръкавици и маски.

Ръководителят на Департамента по вирусология се позовава на проучване на учени от американския Национален здравен институт, които заедно със свои колеги от Центъра по превенция и контрол на заболяванията са изследвали аерозолната и повърхностна стабилност на новия коронавирус SARS-CoV-2, който беше регистриран за първи път в град Ухан в края на 2019 г. „Този вирус е от т. нар. облечени вируси, което значи, че притежава допълнителна липидна обвивка. Всъщност по правило вирусите, които притежават липидна обвивка са доста по-нестабилни и това е тяхното слабо звено”, обясни доц. Николова.

Според графиката, получена в резултат на лабораторните експерименти, е установено, че вирусът най-малко издържа в аерозолните капчици, които се отделят при кихане и кашляне. Тогава той запазва своята жизнеспособност до 3 часа. Върху повърхности, които съдържат елемента мед (като някои съдове или дръжки на врати), времето на полуживот на вируса е 50 минути. Той оцелява около 10 часа, въпреки че в края значително намалява вирусният титър, уточни ръководителят на департамента по вирусология. Върху картон пък времето на полуживот е 3,5 часа и вирусът запазва своята жизнеспособност 24 часа. Доц. Николова увери, че ако получаваме пратки от Китай, не би трябвало да се притесняваме, че може да се заразим с вируса чрез тях. Към продуктите, направени от картон, могат да се причислят и вестниците. От отпечатването им до доставката им до местата за разпространение минават повече от 3,5 часа. Ръководителят на департамента по вирусология уточни, че не е правено отделно изследване за пренасянето на вируса чрез вестници, но чрез тях не би трябвало да има възможност да заразяване. Преди пластмасата спрямо устойчивост на SARS-CoV-2 се нареждат металните повърхности. Времето на полуживот е 5,5 часа и вирусът е жизнеспособен 48 часа. Затова отново трябва да се внимава при запасяването с хранителни продукти, тъй като голяма част от консервите са от метал.

Все още няма достоверни изследвания колко дълго може да преживее вирусът върху дрехи и други материи, които се дезинфекцират по-трудно. За жизнеспособността на вирусите от голямо значение са и факторите температура и влажност. Промените в тези параметри може да повлияят върху това колко дълго ще оцелеят вирусите. „Способността на вируса да оцелява относително дълго на различни повърхности налага и необходимостта от поддържане на висока хигиена на ръцете и повърхностите и това остава като основна превантивна мярка”, подчерта доц. Николова.