Pоловината българи са против това страната да въведе еврото като официална валута вместо лева, 19% са за такава промяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Това сочат данните от социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от “Тренд” по метода на прякото полустандартизирано интервю.
Интересна е ситуацията с партийното разпределение на вижданията. Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото.
Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от симпатизантите на БСП (спрямо 8% за).
Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от анкетираните.
Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред.
Скептицизмът към еврото идва от друга посока – основно свързана с поскъпване на живота и стопанска несигурност.
Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отоговор са дали 35% от противниците на еврото у нас.
Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни.
Над половината българи смятат, че трябва да се проведе референдум за влизането на България в еврозоната.
Само 20% от запитаните са на мнение, че рефрендум не е нужен за подобно ключово историческо решение. По-висок интерес към организирането на национално допитване се наблюдава в градовете областни центрове, където всеки трима от пет подкрепят провеждането на референдум.
Като цяло данните показват много ниско нежелание за организирането на допитване за еврозоната, непревишаващо 27% в нито един демографски разрез на обществото и често в диапазон под 20%.
Например само 18% от българите на възраст от 18-29 г. са против такъв референдум.
Над половината българи вярват, че еврото и левът са стабилни валутни системи – 60% и 59% съответно.
Недоверието към двете е ниско, 14% за лева във валутен борд и 10% за еврото, и в двата случая съсредоточено при по-възрастните респонденти, особено тези над 70-годишна възраст.
