Еднообразното меню води до слаб имунитет през зимата

„Много често не можем да планираме разнообразно меню. Затова и особено през поста хапваме най-често хляб с някакво мазило върху него – независимо дали ще е лютеница или маслинова паста. Това обаче предполага внос на едни и същи хранителни вещества, което води до слаб имунитет“, коментира проф. Байкова. Затова и разнообразното хранене е от първостепенно значение за здравето ни.

У нас имаме сезонен модел за хранене, всички обменни процеси в организма ни протичат със своите особености през зимата. По-ниските температури пък предполагат консумирането предимно на храни с по-висока плътност.

„Това означава в единица количество калории да внасяме оптимално количество хранителни вещества – в това число биологично активни актиоксиданти. Тъй като имунитетът е клетъчен и хуморален, е необходимо да предпазим организма от болестотворни агенти. Така ще се предпазим от влиянието на околната среда и ще произведем антитела срещу вирусите и бактериите. И в двата случая се касае за белтъчни структури“, обясни проф. Байкова.

Тъй като в момента е периодът и на Рождественския пост, хората, които са предприели такъв, е добре да съобразят дали менюто им от растителни храни е разнообразно. Причината е, че ниските температури предразполагат към понижена адаптация в тези условия.

„Затова приемът на белтъчни храни е важен. Те обаче присъстват най-вече в състава на млякото и млечните продукти, месото, рибата и яйцата. Затова е добре, ако постим, да си ги набавим чрез продукти, които могат да ги заместят“, каза проф. Байкова. Добър

баланс по отношение на аминокиселинния състав

се постига чрез едновременен прием на бобова и зърнена храна. Техните състави се допълват и наподобяват този на месото. Така например можем да комбинираме боб с хляб, грах с ориз или нахут с елда.

„Не случайно по време на поста е позволено и риба. Така с приема на пълноценна животинска храна можем да си набавим необходимите вещества“, коментира още експертът.

С какво са полезни отделните храни?

Млякото и млечни продукти – с пробиотичния си състав подобряват функцията на чревната лигавица и повишават с 30% имунната ни защита. Пробиотичните бактерии пък потискат развитието на гнилостните в организма. Ако обаче не приемаме мляко и млечни продукти, както е по време на поста, можем да консумираме повече кисело зеле и туршии, които са добри източници на пробиотици през този сезон.

Витамин А и витамин B6, B12 също са важни за имунитета на организма. Витамин Е пък можем да си набавим със слънчогледовото олио, а витамин А в оранжево обагрените зеленчуци-моркови, тиква и др. Добре е в менюто ни през този сезон да присъстват повече спанак, зеле, магданоз, копър, групата на кръстоцветните зеленчуци – зеле, карфиол.

Селен пък можем да си набавим от ядките и рибата

Не бива да забравяме и полезните вещества на зеленчуците от луковата група, която е особено богата на сяра. 2-3 скилидки чесън вечер също повишават имунната защита. Гъбите пък са носители на 300 полезни съставки и са добър източник на белтъци.

„Задължително два пъти в седмицата хапвайте бобови храни – боб, леща, грах, нахут, зелен фасул. Също така не забравяйте кореноплодните – ряпа, алабаш, цвекло и зеленчуците от групата на светофара и моравото“, добави проф. Байкова.

Важно е да приемаме и калций. За да си го набавим, може да похапваме повече сусамово и ленено семе, също така и ядки. Експертите съветват и да не забравяме билките и меда. Пчелният мед и прополисът имат бактерицидни свойства. Изключително полезен е чаят от ехинацея и джинджифил, които ни пазят от вируси през студените месеци.

Нека не забравяме и нещо друго – че приемът на витамин С не е панацея. Има хора, които злоупотребяват с хранителните добавки, като смятат, че това ще повиши имунитета им през зимата. Горната граница на допустимост на безопасен прием е 6 таблетки по 100 мг за ден като добавка. Ако превишим тази доза, има опасност да си навлечем стомашно-чревни проблеми.

„Може да получите киселини, да обострите гастрит или колит. Има и риск от образуване на камъни в бъбреците. Все пак хранителните добавки са извлек и имат своите горни граници на безопасен прием. Те са фиксирани от експертни комитети, които дават своите резултати от проучвания“, обясни проф. Байкова. Според нея може да се допусне прием до 1 грам витамин С като имуностимулант, но това не бива да е ежедневие.