Протестърите – от амок и ужас от прокуратурата
Текст Няколко дни грантовите агитки и медиите им мълчаха по повод посещението на Цацаров и Гешев в САЩ. Амокът им беше пълен, тъй като една от тезите им „против“ беше, че единственият кандидат за поста главен прокурор е неразпознаваем и в пълна международна изолация.
Като първо раздвижване след шока „посещение в САЩ“ дойде половинчатото: ама, това „не знак на подкрепа“. А какво е? Завист, че Калпакчиев и Лозан Панов не са там ли? Или че Прокопиевата мантрата „Магнитски“ се оказа несъстоятелна? С поредица от действия протестиращите срещу Гешев показаха не толкова страха си от самия него, а страх от силната прокуратура. Тази прокуратура, която се приема в централата на Евроджъст в Хага, във Федералния върховен съд на Германия, в Съдебната палата на Москва, но и в американската такава, във ФБР и Белия дом.
След мантрите „изолация“ или „зависимост“ се оказа, че протестърското общество не е единственото, което играе мост и правилен ориентир по отношение на атлантическите ориентири. Досега прокопиевци, калпакчиевци и други подобни ни убеждаваха, че само те знаят кои са добрите и кои лошите. И ето ти „лошият“ Гешев при „добрите“ в САЩ.
В търсене на нови тези, за да не признаят своята несъстоятелност, протестърите преминаха в заплахи. Първо Лозан Панов, който притискаше магистрати да пуснат убиеца Полфрийман, като шаман предупреди, че отпадането на мониторинговия доклад на ЕК ще се използва предизборно и за двата вида избори, които се задават през тази седмица – първо за главен прокурор, а после и за местна власт. Към мамента, освен той, друг не го е използвал с тази цел. После се появиха съобщенията в социалните мрежи за организиране на поредния протест срещу Гешев – днес и утре по времето на самия избор на новия главен прокурор. Странното е, че всички присъстващи са приканени да си вземат два дни отпуск (!), незнайно какво очаквайки.
„Вземете си един ден отпуск, защото е много важно!“, пишат от „Правосъдие за всеки“. И за „Правосъдие за всеки“, и за „Боец“, и за софийското съдийско НПО на Калпакчиев това е последният шанс да направят опит да се покажат като обществен фактор. Пригласят им Българският хелзинкски комитет, Българския институт за правни инициативи на Биляна Гяурова-Вегертседер (близка с Калин Калпакчиев) и партията на несъстоялия се реформатор в правораздаването Христо Иванов. Всъщност, изброените организации изглеждат много и създават усещането за многолюдност, но реално в тях са едни и същи хора, работещи основно по грантове на фондациите „Отворено общество“, „Америка за България“ и „Конрад Аденауер“. Ако с тези си действия 10-15 души, членуващи във всички гореизброени формации, представляват единствено вярната демокрация, прозрачност и правилната идеологическа ориентация, здраве му кажи! По-лошото в случая е, че те са и основните носители на антинационални интереси. Иначе защо биха се вкопчили в убиеца Джок Полфрийман, а хора от БХК до такава степен изсветлиха образа му, че имаха безсрамието и цинизма да го сравнят с Левски? Тази вечер и утре сутринта тези „морални“ хора за пореден път ще крещят срещу Гешев. В последната отсечка на безпомощното бягане истерията ще е най-силна, заплахите за загубената демокрация – още по-крещящи.
От страх, че прокуратурата не е слаба и явно няма шанс да стане такава.
