Хаосът около „Брекзит“, противно на твърденията, че ЕС може да се разпадне, всъщност засили европодкрепата в страните членки, коментира директорът на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика Весела Чернева.
Според нея в обществата на Европа хаосът около излизането на Великобритания от съюза е подействал като „червена лампа“ и хората са си дали сметка, че в ЕС са много по-добре защитени. Това консолидира проевропейските сили, които по принцип са мнозинство, но никога не са били шумни. Затова трябваше този лек „британски ритник“, за да се събудят проевропейците и да дадат знак, че искат този проект да продължи да съществува и да се развива, посочи Чернева и припомни, че на последните избори за Европейски парламент голяма част от гражданите ясно са гласували против евроскептичните партии.
Нейната прогноза е, че, ако не се стигне до споразумение относно ирландската граница, най-вероятно ще се тръгне към нови избори във Великобритания и съответно – отлагане на „Брекзит“ за след изборите. Ако има отлагане, то ще бъде поне с шест месеца, смята Чернева.
„Брекзит без сделка“ със сигурност е най-лошият сценарий и неговото избягване с всякакви средства е по-добро, но не е добър и вариант ЕС да живее в това състояние на полуразделение с Великобритания, коментира анализаторът. Тя посочи колко въпроси остават на дневен ред, сред които чисто технически – като тези трябва ли Великобритания да има еврокомисар до Брекзит и трябва ли да плаща задълженията си към бюджета на съюза, но и по-важни, икономически – например как Великобритания и фирмите, които инвестират и търгуват с нея могат да планират своите бъдещи взаимоотношения.
Да не забравяме, че започват преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС и този бюджет ще бъде изражение на политиките, които ЕС иска да провежда – трябва ли Великобритания да участва в този процес, отбеляза още Весела Чернева.
Анализаторът смята, че в крайна сметка след „Брекзит“ може да се стигне до модел на много близко партньорство, в който Великобритания ще бъде получател на политики, без да има право да изразява мнение как се правят тези политики. Тя даде пример, че страни като Норвегия и Швейцария са избрали подобен модел на приближено партньорство. Може наистина да се окаже, че тези политически маневри, на които сме свидетели през последната повече от година, са били много шум за нищо. Но при всички случаи отношението към Великобритания в Европа е много променено, смята Весела Чернева.
Тя сподели впечатлението си, че Великобритания ще започне да търси двустранния път към страните членки, което означава много по-интензивни контакти с големите страни, особено с тези, с които има силни икономически интереси и търговски взаимоотношения. От българска гледна точка това не е добро развитие, за нас много по-добре би било Великобритания да беше решила да остане в ЕС, коментира анализаторът.
За българите, които живеят там, Чернева коментира, че вероятно повечето хора вече са направили необходимото, за да оправят статута си, тъй като темата отдавна е на дневен ред.
Тя отбеляза, че фалитът на британския туроператор „Томас Кук“ е бил чудесен пример, че не само българските граждани във Великобритания ни свързват и те не са единственият общ проблем на дневен ред, а че имаме взаимоотношения в много области – и в сферата на услугите, и на финансите, и на сигурността.
Весела Чернева вижда няколко урока от ситуацията около „Брекзит“ – че когато страните членки са единни, могат да „отбраняват“ ЕС и отвътре, че трудното излизане на Великобритания е уплашило държавите, което води до увеличаване на европодкрепата, както и че дори и най-старите демокрации не са застраховани от политическа парализа, когато популизмът вземе връх
