Трудното за Иван Гешев предстои*

Когато преди три месеца Прокурорската колегия на “правителството” на съдебната власт издигна единодушно кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, бе ясно, че номинацията, макар да отразява очакванията на прокурорско-следователската гилдия, няма да бъде оставена без истерична реакция. Особено от тези, на които, по разбираеми причини, не се нрави активността на държавното обвинение в мандата на настоящия главен прокурор. Това най-добре го знаеше и самият заместник-главен прокурор, когато още през пролетта прогнозира “кална битка”.

Гешев не само, че издържа на масираната компроматна кампания, всекидневните медийни атаки и протестърските пърформанси, но и продължи да изпълнява задълженията си със същата енергия, с която влезе в публичния живот като ръководител на Специализираната прокуратура, а последната година и като заместник на Сотир Цацаров.

Фактът, че зад “гражданската съпротива” срещу кандидатурата за следващ “обвинител №1” отчетливо прозират интереси на “клиенти” на прокуратурата: подсъдими, обвиняеми и разследвани лица – от медийни собственици, “бели якички” от всякакъв ранг, през властимащи в различни периоди, до рекетьори, ало-измамници и прочие рецидивисти, плюс опитите за извличането на евтини политически дивиденти, обрекоха на провал протестите срещу Гешев още в началото. Факт е, че вместо да градират, те се превърнаха в досадно задължение дори за фасадните им организатори, изпълнявайки спуснатата задача от скритите им поръчители. Но това е далеч по-незначителното обяснение защо в края на прекомерно дългата процедура, предчувствайки скорошната капитулация, противниците на номинацията правят последни отчаяни опити да я саботират, заливайки публичното пространство с нова доза писания по норматив и включвайки в употреба послушните си протежета в правосъдната система, като Лозан Панов например.

Далеч по-голямо значение има друг неоспорим факт – Иван Гешев отдавна победи в “калната война”, която страхуващите се от кандидатурата му подеха. Първият успех Гешев постигна, още когато почти всички прокурори и следователи от цялата страна застанаха зад номинацията на техните представители във ВСС. И колкото и каквито жалки опити да се правят десетките им становища да бъдат неглижирани, за първи път български магистрат среща толкова широка професионална подкрепа.

Вторият успех дойде, когато зад номинацията на Гешев застанаха множество дирекции на вътрешното министерство, антимафиотите от ГДБОП и ръководството на ДАНС. Това само по себе си е постижение, защото успешните действия на прокуратурата са невъзможни без работата на службите за сигурност и полицията, а очевидно професионалните качества на Гешев са тези, които служат за пример на тези, от които зависи сигурността и борбата с престъпността – от организираната до битовата.

Към тези знаци можем да добавим и неприсъщата, но ясна подкрепа, която на два пъти британската посланичка у нас – Нейно Превъзходителство Ема Хопкинс, изрази по адрес на работата на Гешев. Свикнали чуждите дипломати да ни навикват, особено що се отнася до резултатите в борбата с престъпността и корупцията, дълго време бе нужно да повярваме на заявеното от Хопкинс, че “британските служби работят добре с прокурор Гешев”. Последва подкрепа и от посолството на Съединените щати, макар и по един конкретен казус – действията на прокуратурата и специализираните служби по отношение на нерегламентираното влияние на отделни руски граждани върху определени икономически и политически процеси у нас.

Почти по същото време група изтъкнати представители на науката – академици и член-кореспонденти от БАН, зададоха публично логичния въпрос: “кому пречи номинацията на Иван Гешев?” Освен че дадоха ясен отговор на реторичния си въпрос, академиците припомниха, че “единственият критерий за такъв висок пост трябва да бъдат професионалните качества на кандидата, почтеността и разбира се, безстрашието, храбростта и целеустремеността да се изправи дори и срещу силните на деня (от каквито и партийни разцветки да са те) в името на строгото спазване на Конституцията, законите и високите нравствени принципи, които движат цивилизованите общества”.

Три индивидуални становища в подкрепа на номинацията, обаче, заслужават особено внимание, защото представляват оценка не само на персоналните и личностни качества на Иван Гешев, но и на неговата Концепция за управление на държавното обвинение в следващите седем години и развитието на наказателната политика като цяло. Това са становищата на проф. Маргарита Чинова, проф. Валери Димитров и проф. Костадин Бобев.

Да получиш искрената подкрепа на един от най-добрите съвременни експерти в наказателния процес, като професор Чинова, се изискват не само задълбочени теоретични познания, но и практически резултати. Покрай практическата работа с Гешев по изготвянето на обвинителния акт за най-мащабното в историята на българското правосъдие наказателно дело – това за фалита на КТБ, позитивни впечатления за прокурора е събрал и един от най-добрите експерти по контрол на разходването на публични средства у нас – проф. Димитров. Неговото становище дава професионален и задълбочен прочит на концепцията на Гешев, като бившият председател на Сметната палата правилно изтъква, че “никаква борба с престъпността не е възможна без ефективното професионално сътрудничество между органи и институции, принадлежащи към различни конституционно установени власти”. Особено ценна е подкрепата на доайена на криминалистиката и криминологията у нас – проф. Бобев. Когато зад номинацията ти застава толкова уважаван професионалист, който от 1975 до 2011 година е ръководил Националния институт по криминалистика и криминология, благодарение на чиято експертиза са установени извършителите на хиляди тежки престъпления, то това оставя без аргументи и най-яростните ти опоненти, а прави да изглеждат безпомощни тези, които по нареждане, трябва, но не успяват да съчинят контра аргументи.

Подкрепата от авторитети, като проф. Чинова, проф. Димитров, проф. Бобев, наистина тежи, но дори тя няма да спре онези кръгове, които не пестят средства, за да попречат на логичния завършек на процедурата по избор на главен прокурор, а именно – изслушване на Иван Гешев, гласуване на кандидатурата му от поне 17 от членовете на ВСС и последващ утвърждаващ указ на държавния глава.

Като на част от опитите за саботаж трябва да приемаме желанието на председателя на Върховния касационен съд да се рови из обвинителните актове на Гешев като редови прокурор. Другата част от задачата си Панов ще изпълни на 24 октомври, когато ще му се наложи да представи на заседанието на Пленума на ВСС спуснат му от адвокатска кантора критичен прочит на концепцията на кандидата за главен прокурор.

По същество критиката трудно ще се опре на професионални аргументи, за сметка на персоналните и политическите нападки, на които се крепи цялата съпротива срещу кандидатурата за главен прокурор. И тук Иван Гешев има предимство, защото с концепцията си той прави задълбочен прочит на проблемите пред правосъдието у нас, но и дава конкретни предложения за преодоляването им, а това, което е най-важно в изминалите две-три години и нагледно демонстрира, че знае и може да постига целите, които е набелязал. А това значи, че по-трудното за Гешев тепърва предстои, но не в оставащите до 24 октомври по-малко от две седмици, а след това и особено след 10 януари 2020 година, когато, ако бъде избран на поста, ще трябва да поеме ръководството на прокуратурата след успешния мандат на Сотир Цацаров.