През последните дни всички се питат кой е всъщност оскандаленият до края на живота си съдия Калин Калпакчиев, който пусна с 6 години и половина предсрочно австралийския убиец Джок Полфрийман от затвора.
Присъствието му начело на грантаджийския соросоиден Съюз на съдиите изобщо не го прави известен на широката общественост поради бутиковите занимания на тази съсловна организация, насочени изцяло към разправа с прокуратурата и обладяването на правосъдната систела от въпросните заинтересовани лица.
Но проследяването на професионалния път на Калин Калпакчиев от шуменския съд до Софийския апелативен съд показва здравата му обвързаност именно с грантаджийските метежници в българската правосъдна система, без чиято пряка и съзаклятническа подкрепа той до ден днешен щеше да си правораздава в подножието на паметника „1300 години България“.
За неизвестни заслуги и по неизвестни причини и обвързаности Калпакчиев е изтеглен от Шумен в Софийския районен съд от тогавашния шеф на Софийски апелативен съд Евгений Стайков, където на последният му се налага да подаде оставка поради появили се твърде нелицеприятни твърдения за него.
Тук е мястото да отбележим, че след прекъсването на магистратската си кариера Стайков се завръща именно във Върховния касационен съд, като получава шумните адмирации на неговия председател Лозан Панов. Две години по-късно синът на Стайков – Марк, е съден, но след дълги съдебни врътки оправдан за отглеждане на наркотици и нападение на полицаи, дошли да го арестуват.
В зората на топлата връзка между Евгений Стайков и Лозан Панов обаче Стайков решава да продължи с подпомагането на кариерното развитие на протежето си от Шумен и се опитва с характерните за съдебната система подмолни игрички да го направи шеф на Софийски градски съд.
По това време председател на Софийски градски съд е Светлин Михайлов, който обаче се застъпва за Мариян Марков от същия съд. Сблъсъкът между Стайков и Михайлов довежда до това, че съдът оглавява трети претендент – Красимир Влахов, който в момента е член на Конституционния съд.
След тази кадрова вакханалия любопитен е фактът, че когато Калин Калпакчиев става член на Висшия съдебен съвет, уволнява бившия си конкурент Мариян Марков от Софийски градски съд, и то дисциплинарно, за няколко нерешени дела. Един вид, отмъщава си за несбъднатата мечта да оглави СГС.
Макар преди това в Софийския районен съд се сближава до съмишленичество с друга скандална съдийка – Мирослава Тодорова, която е уволнена за около 120 забавени дела, близо 60 от които престояват по 2-3 години без мотиви след постановени присъди, за което е и наказана с уволнение.
Калпакчиев става един от съоснователите и основен говорител на Съюза на съдиите, финансиран от забранената да същетвува в ЕС шпионска организация на ЦРУ – USAD, която след влизането на България в общността през 2007 г. се преименува на „Америка за България“.
Така вече става ясно какви хора поемат днешния гласовит поборник за правосъдна реформа в лицето на Съюза на съдиите.
След препирнята за шефския пост в Софийски градски съд, благодарение на Евгений Стайков, Калпакчиев каца и в Софийския апелативен съд, оглавяван от Стайков преди скандалите, заради които му се налага да напусне.
А Софийският апелативен съд се оказва и катапулт за Калпакчиев към Висшия съдебен съвет по време на проваленото министерстване на сегашния приближен на скандалния съдия и вече лидер на „Да, България“ Христо Иванов, с когото редовно си пият кафето.
Най-любопитната част от „кариерното израстване“ на Калин Калпакчиев е именно по време на членството му във ВСС като шеф на тамошната кадрова комисия. По това време настава сакралният момент за избор на шеф на Върхавния касационен съд. Издигната е кандидатурата на Лозан Панов, а най-яростният поборник срещу нея е именно Калин Калпакчиев. Мотивът е, че Панов е олицетворение на порочното статукво и съдебната система съвсем ще зацикли с него начело на ВКС.
Т.н. Съюз на съдиите приглася като гръцки хор на тази позиция.
С Лозан Панов се случва странна катастрофа – всъщност странна само за незапознатите с пикантните подробности около нея, след която той отегля кандидатурата си.
По-нататъшните прояви на „мъжество, категоричност и постоянство“ от негова страна приключват с повторното му кандидатиране, енергичните действия на бившият шеф на ВАС Георги Колев и…гласът на неговия най-гласовит отрицател Калин Калпакчиев в полза на Лозан Панов.
Какво се е случило между Калпакчиев и Лозан Панов, както и със самия Панов в този период можем само да гадаем, но само месеци след това представитлеят на „статуквото“ Лозан Панов, вече като шеф на ВКС, рязко взема завоя към „реформаторството“ в съдебната система и започва да се държи като политик в изгнание, теглейки кухи политически речи с повод и без повод.
Кой знае защо Калпакчиев пък става един от най-върлите му застъпници и като шеф на т.н. Съюз на съдиите остава такъв, докато след ВСС се връща в Софийския апелативен съд, където преди няколко дни освободи с 6,5 години предсрочно австралийския убиец на 21-годишния български студент по право Андрей Монов – Джок Полфийман.
Освободи го не въз основа на мненията на затворническата управа и прокуратурата, а стъпвайки на един хвърчащ лист от антибългарската организация Български Хелзинкски комитет, която два пъти го е награждавала като „Човек на годината“. Негова „лауреатка“, а също и членка на т.н. Съюз на съдиите, е и докладчикът по делото за предсрочно освобождаване на убиеца Весислава Иванова. Тя е писала и доклади на въпросния комитет за дейността му.
Т.е. змийското къбло от порочни връзки, застъпничества, гласувания и метаморфози плътно заплита в едно цяло действията и интригите на Евгений Стайков, Калин Калпакчиев, Лозан Панов и Христо Иванов, здраво обвързани с щедрото финансиране на бившата шпионска и днешна дявол знае каква фондация „Америка за България“.
А всичките им възгласи против корупцията и за реформата на правосъдната система се оказват просто едно смокиново листо на срамотиите около тежките им зависимости и обвързаности с неприкрити антибългарски интереси.
При това положение чудно ли е, че именно Съюзът на съдиите и съдии от ВКС са се втурнали да бранят Калпакчиев и Иванова – гарван гарвану око не вади, особено в такива крещящо порочни случаи…
По ирония на съдбата в момента върнатото за преразглеждане дело на освободения от Калпакчиев убиец е в ръцене на Върховния касационен съд на Лозан Панов. А докато той се чуди как да прикрива въпросните срамотии, престъпникът може да напусне страната, ако се сдобие с лични документи.
Става прозрачно и неприлично ясно защо е цялата битка на тези скандални магистрати срещу прокуратурата и цялата съдебна власт – за да я овладеят и за затворят кръга на порочните си решения. Калин Калпакчиев решава делото на сина на баща, който е близък приятел на най-богатия човек в Австралия, а Лозан Панов преценява дали това решение е справедливо и законно…
