Министър Банов да упражни правомощията си и да спре поругаването на националната ни светиня, каквато е знаковата Къща музей „Иван Вазов“ в столицата, настоява сдружение „Словеса“.
?
Вместо да хвърлят усилия в подготовката на достойното отбелязване на 170-годишнината от рождението на народния поет Иван Вазов, която ще честваме през 2020 г., чиновниците в Министерство на културата се ориентираха към печелившия ресторантьорски бизнес, давайки разрешение н благословия скъпа кръчма трайно да „окупира“ и завземе цялата градина и пристройката към къщата светиня на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски“ и „Иван Вазов“№ 10, при което умирисва на манджи, подправки и тютюнев дим целия музей на Патриарха на българската литература, възмущават се в сдружение „Словеса“. Да превърнеш на практика във филиал на елитен ресторант прочутия музей на автора на „Под игото“ и на „Епопея на забравените“ в центъра на София, сградата на който е паметник на културата от национално значение, не само е безобразие, но и кощунство и гавра с паметта на българския класик, а Министерство на културата трябва незабавно да прекрати натрапеното и недопустимо „съжителство“ на музея с гостилницата, настояват от сдружението. Миризмите и изпаренията от кухнята на въпросната кръчма („Чекпойнт Чарли“) нанасят немалки щети и на безценните експонати в музея на великия ни класик, а сред тях са десетки творби, дело на именити български майстори, подарени на Вазов за двата му юбилея през 1895 и 1920 година, които отбелязват незаменимото му присъствие на българската литературна и обществена сцена. Сред тях са и две платна на Мърквичка – картината „Македонка“, подарък от дружество „Чех“, както и портретът „Старец“, личен дар от художника. Тук е и първият портрет на Вазов, рисуван от Антон Митов през 1895 г., тук се пазят и уникални подаръци и награди, получени от народния поет, както и поздравителните адреси до писателя – истински шедьоври на декоративното изкуство, дело на художниците Харалампи Тачев, Антон Митов, Димитър Занков и Сава Злъчков, напомнят от сдружение „Словеса“.
Къщата музей „Иван Вазов“ е част от Националния литературен музей и е под шапката на културното министерство, подчертават от гражданското сдружение. В Чл. 2. на Правилника за устройството и дейността на Националния литературен музей /обн. ДВ, бр.41 от 2016 г./ ясно е казано, че „музеят е държавен културен и научен институт с национално значение, който издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира веществени и документални ценности, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни“, но никъде не е споменато, че институцията ще развива ресторантьорска дейност, изтъкват от сдружение „Словеса“ и напомнят, че според Чл. 5 на този Правилник „ръководството на музея се осъществява административно-организационно – от министъра на културата, а методически – от Министерството на културата“. От гражданското сдружение подчертават, че каквито и да е кръчми или питейни заведения занапред нямат място на територията на къщата музей на ул. „Ив. Вазов“ № 10, а най-разумното е уютната градина и пристройката към музея на българския класик да се превърнат в ново арт пространство, в което да се случват интересни културни изяви, да бъдат представяни камерни изложби, да се провеждат литературни четения и поетични премиери, като очакват от културния министър Банов бързи управленски действия в тази насока. От сдружение „Словеса“ припомнят, че емблематичната къща е построена през 1895 г. и в нея националният ни писател живее и работи най-дълго. Тук, на простата дървена маса, Вазов създава знаковите си творби: сборниците с разкази „Видено и чуто“, „Пъстър свят“ и „Утро в Банки“, поетичните книги „Легенди при Царевец“ , „Под гърма на победите“, „Песни за Македония“, „Люлека ми замириса“, „Не ще загине“, комедиите „Вестникар ли?“ и „Службогонци“, историческите драми „Борислав“, „Към пропаст“ и „Ивайло“. Вазовата къща се превръща и в културно и обществено средище – скъп гост тук е проф. Иван Шишманов, който по-късно е и един от инициаторите за превръщането й в музей. Именно тук през 1920 година в продължение на няколко часа под балкона на Вазов преминава всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, а сред множеството са и престарели опълченци от шипченските боеве, завинаги обезсмъртени от великия български класик. Пет години след смъртта на Вазов, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей, а първият му уредник е Елин Пелин.
Снимки: Абсурдното „съжителство“ на музея с ресторант, менютата на който са на латиница, е гавра с паметта на Вазов
