Опит за превземане на ефира на БНР

В сряда се очаква Съветът за електронни медии (СЕМ) да излезе със становище по казуса с програма „Хоризонт“ на БНР.

Фактите: Спрян ефир на „Хоризонт“ от 6 до 11 часа на 13 септември. Приключила днес проверка на Прокуратурата,  установила данни за длъжностно престъпление от директора на Дирекция „Техника“ на БНР Пламен Костов. От прокуратурата са установили, че за този период е имало планирана профилактика за три регионални предавател. Извън по-рано утвърдения график за профилактика, техническият директор Пламен Костов е поискал на 11 септември профилактиране на целия студиен комплекс на „Хоризонт“, а генералният директор Светослав Костов е сложил резолюция „Да“.

И още факти: в ефира на национална, обществена медия, един журналист (независимо колко добър професионалист е) внушава на своята широка аудитория, че трябва да протестира срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор. Апропо, да не забравяме, че друг журналист от същата медия – Петър Волгин, бе в същата позиция на Силвия Великова, но тогава реакциите не бяха такива, понеже Волгин не е от средите на протестиращата десница, а техен опонент. А защо в предаването „Хоризонт“ да няма и втори водещ – с различно мнение от това на Силвия Великова? И това ли е нарушение на свободата на словото?

Или медийната политика на националната медия трябва да се съобразява с крясъците на протестърите и медийната група на Прокопиев, както и проатлантическите НПО-та? Точно тази прослойка жълтопаветници от няколко години узурпира правото само тя да казва „истини“ по определени теми, така и правото да определя кой е добрият и кой лошият журналист.

За редовния слушател на „Хоризонт“ на БНР е съвсем явно, че Силвия Великова от години е превърнала ефира на националнат медия в трибуна на протестърите, на умно-красивите либерали около „Капитал“, на атлантиците, а напоследък и в трибуна на враговете на прокуратурата. Опитите да се чуе и друго мнение веднага се обявява за цензура и ограничаване свободата на словото. Да не забравяме все пак, че говорим за националното радио, а не за частна радиостанция!

И още факти, станали официални в последните дни: Журналистката Силвия Великова никога не е сваляна от ефир и никога не ѝ е отнеман ресора „Съдебна власт“, който държи от 15 години. Просто вече ще работи с още един журналист – така, както е с всички други ресори в националната медия. С едно телефонно обаждане до премиера засегната журналистка успя да направи така, че всички разбраха, че БНР се управлява от „главанаци“.

Бетина Жотева от СЕМ вчера след изслушването на ръководството на БНР, запитана от журналисти дали вижда външно влияние в националното радио, коментира: „Не ми харесва, когато три дни подред се случват странни неща в национален ефир“ и насочи цялата вина към ръководството на националната медия.

Има, обаче, някои странни съвпадения в отношението на Жотева към националната медия, една от малкото в България, ползваща се с обществен  авторитет и обективно представяне на новините.

Покрай острите критики на Жотева от последните дни към ръководството на БНР в паметта ни изскочи и вече сякаш забравеният скандал с БНР, в чийто център преди две години беше пак г-жа Бетина Жотева в качеството си на член на СЕМ. Припомняме, че тогава тя отправи закани към  журналистката Къдринка Къдринова от радио „България“ на БНР. През юни 2017 година тогавашното ръководство на БНР имаше идея да закрие емисиите си на 6 езика, излъчвани на канала на радио „България. По време на заседание на медийната комисия в Народното събрание Бетина Жотева отправи репликата към Къдринова:  „Много внимателно! Ама много внимателно! Значи, който се е опитал да ме вкара в интрига, не е прокопсал. Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво ще става“.

Тогава Жотева обвини Къдринова в създаване на интриги и разпространение на фалшива новина в Народното събрание, като намекна, че „обектът“ на атаката можело да не е само тя, но и вицепремиерът Екатерина Захариева. В пространните медийни участия преди две години всеки си направи извода, че г-жа Жотева бе подразнена от левите политически възгледи на Къдринова. Тези възгледи бяха причина и за съдебно дело срещу друг т.нар. ляв журналист – Александър Симов.

От своя страна Бетина Жотева е член на Атлантическия съвет в България, създаден специално да громи всякакви икономически и политически връзки с Русия и същевременно да ориентира обществото към „правилните“ евроатлантически ценности. Доскоро на сайта на Атлантическия съвет – http://atlantic-council.bg/ можеха да се видят имената на неговите учредители, управителен съвет и членове. Там се виждаше и името на г-жа Бетина Жотева. Към днешна дата  имената не са видими. В интернет все още могат да се намерят кеширани версии и протоколи от общи събрания на Атлантическия съвет, които удостоверяват присъствието на Жотева в тази видимо политизирана организация (вж факсимиле).

Възниква логичният въпрос: чии и какви интереси защитава г-жа Жотева в СЕМ, където е от квотата на предишния президент Росен Плевнелиев?

Преди 2 години членът на медийния регулатор бе възмутена от „левите“ журналисти“, днес същият член на медийния регулатор е възмутен, че национална медия – БНР – държи на плурализма на мнения и назначава още един репортер със съдебен ресор.

Всички остри критики от вчерашното заседание на СЕМ, на което бе изслушано ръководството на БНР, навяват на мисълта, че на г-жа Жотева не ѝ харесва да се огласяват други мнения в национален ефир, освен „правилните“.

Какво не се харесва този път на члена на Атлантическия съвет, който е в същото време и медиен регулатор“?

Първо, в съдебния ресор започват да работят двама репортери. До момента Силвия Великова беше единствената, която отразяваше съдебната тема, при това с явни пристрастия към протестите срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор. (Впрочем журналистката Силвия Великова никога не е крила своите пристрастия към протестърските кръгове). Сега изведнъж се появява още един журналист в ресора – и о, цензура!

Второ, по време на шпионски скандал, когато прокуратурата огласява, че на руския гражданин Леонид Решетников е сложена 10-годишна забрана за влизане в страната, БНР прави телефонно интервю с него. Журналистическите стандарти изискват да се представят мненията и на двете страни в даден казус, но на медийната регулаторка от Атлантическия съвет не ѝ се харесва Решетников да звучи в национален ефир.

Във време на скандали, засягащи националната сигурност (обвинения в шпионаж на русофили и спиране на национален ефир) и случващи се преди две важни кампании: избор на нов главен прокурор и местни избори, член на СЕМ да говори с идеите на Атлантическия съвет е меко казано недопустимо.

БНР винаги се е ползвало в обществото и сред журналистическата колегия като обективна медия, представяща различни гледни точки. Затова не е приемливо да подминаваме с мълчание, че г-жа Жотева понякога не разграничава СЕМ и Атлантическия съвет и че водещият и единствен съдебен репортер в национална медия обявява съвсем естествено, че отива на протест срещу Иван Гешев.