Можете да влезете в интернет и да прочетете Наказателният кодекс – чл. 82 точка 1. Този член обхваща давонстта – времето, което е необходимо да мине за да не се изпълни едно наказание. Честно казано, когато го прочетох това нещо, ми се изправи косата. Излиза например че ако убия накого и получа осем години лишаване от свобода / толкова се дава стандартно при убийство/, и се крия десет години аз няма да бъда наказан за това убийство.
Ако бъда осъден на три годин иливашаве от свобода за даден опрестъпление и се укривам пет години, аз пак няма да бъда наказан след този срок. Чудесно. Правно. Мирно. Какво обаче се случва ако имам да давам 1000 лева на ИЗИ кредит обаче или на подобен произволен банкер?
Законово, неотменено и без право на протест банкерът чрез своите кучета съдиите изпълнители, ще ме гони до гроб и ще ми начислав атакси и лихви докато свят му се завие. Нещо повече, дории да пукна, дългът ми ще го наследат наследниците ми и те без вина, без причина ще дължат до гроб. За парите на банките и кредиторите давност няма, за таксите на съдиите изпълнители давност няма… И какво излиза – за убийство има давност, има дори решение- „условна присъда“, за дълг – давност няма, няма и „условна присъда“. В държава като България значи длъжникът е по опасен престъпник от убиеца, от крадеца, от насилника, от измамника… Ето ви идеалното лице на българското законодателство, извинете ме… на справидливото българско законодателство. Отчаяни играчи в парламента се опитаха да прокарат „закона за частния фалит“,нищо което същуствува в цели яцивилизован свят в държавата България – не. Силното лоби на банките и съдиите изпълнители ги „мотивира правилно“ за да може да ви цакат с лихви до гроб. Обречени сте уважаеми длъжници, въздух дори няма да си вземете. Докато пукнете ще дължитеа след това топката ще се прихвърли на децата Ви, ако нямате възможност да плащате. Това е нашата държава. За убийство има давност – за дълг – не. Да пукнеш с кеф!
