Парламентът не успя да спечели доверие, а правителството е изложено на обичайното за всяка власт постепенно „износване“ на рейтинга в хода на мандата. Това са изводите на социолозите от „Галъп интернешънъл“ от изследване през юли в края на отиващия си политически сезон.
Доверието в парламента е 21%, срещу 72% недоверие, останалите се колебаят.
Данните са от независимата от външно финансиране изследователска програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“. Изследването е проведено сред 833 души между 5 и 12 юли.
Правителството завършва политическия сезон с 29% доверие срещу 62% недоверие (останалите се колебаят). Спад ясно бе отчетен през пролетта на 2019 г., което вероятно се дължи на поредицата от скандали в този период, посочват от „Галъп“. Изборните резултати за ЕП и започващият летен сезон обаче като че ли влияят благоприятно и стабилизират доверието в правителствената институция.
Социолозите регистрират обичайното плавно „износване“ на популярността, което се случва в хода на всеки мандат – в първите месеци и години на мандата си кабинетът „Борисов 3“ имаше нива на доверие традиционно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.
Президентът Румен Радев и омбудсманът Мая Манолова, с положителни оценки традиционно в полето между 50 и 60%, са двете фигури у нас, които имат положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е стандартната ситуация в страната.
Президентската институция традиционно има по-високо доверие в сравнение с правителство и парламент, но в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше загубила трайно доверие, посочват от „Галъп“. Въпреки че има моментни колебания по отношение на доверието в държавния глава, президентът завършва политическия сезон без съществена загуба на доверие спрямо предходни периоди. При Мая Манолова в годините пък е настъпило подобряване на показателите за доверие, според данните.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% недоверие, 15% се колебаят, а останалите не я познават. Резултатът е по-скоро задоволителен на фона на доверието в други политически фигури у нас, според социолозите.
Кметът на София Йорданка Фандъкова през юли 2019 г. получава 31% доверие срещу 47% недоверие. В София недоверието към нея преминава над 50%.
Сред партийните лидери водещ по доверие остава премиерът Бойко Борисов, който получава 30% срещу 54% недоверие, 16% се колебаят. Той е единствената напълно разпознаваема личност – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа сравнително висок рейтинг с лек спад през пролетта, което отново вероятно се дължи на скандалите от този период. Традиционно около една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени отрицателно.
Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в „пакет“ с доверие над 20% от пълнолетните българи, което е сравнително добър атестат. Подобни нива има и еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел, но там все още разпознаваемостта е сравнително ниска.
С близки стойности на положителни и отрицателни оценки е Слави Трифонов. Седмици преди снощната обява за по-активно влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Разбира се, това се дължи и на факта, че още не е пряко намесен в политическия процес, посочват анализаторите.
Те уточняват, че традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро извън ежедневния непосредствен политически дебат. При доверието в партийните фигури значение играят електоратите, затова и автоматичното сравняване и „класиране“ не е най-правилният подход.
