Време разделно, време на мерзости, време на подлеци.
Александър Симов, депутат от БСП, наругал Христо Мутафчиев и Александра Сърчаджиева, защото си позволили да изкажат подкрепа към Боил Банов.
За Мутафчиев написал следното:
„Навремето специално за него пратиха самолет, за да го вземе и да се лекува, нещо, за което обикновен българин дори не може да сънува…“
Наистина, отвратително е да злословиш по адрес на актьора, който оцеля на магия и прескочи геройски трапа след прекаран инсулт – заради таланта на докторите и заради жеста на Борисов, който навреме му прати самолет да го транспортира от морето в София.
Лошо ли е, че е спасен човешки живот? Грях ли е сторен?
Борисов е пращал самолети за стотици, може би хиляди българи. Свидетел съм на това. Когато може, помага. На никого не е отказал. За всякакъв може да го смятате, но не му отнемайте привилегията да е с добро сърце.
Направил го е не защото Мутафчиев е звезда или симпатизант на ГЕРБ, а защото така повелява нормалната логика, човещината.
И сега Александър Симов, интелектуалец уж, човек на духа и перото, да зачеква именно тази болна тема, да я вкарва в политическа употреба, за тяснопартийни нужди…
Какъв човек трябва да си, колко трябва да си заслепен от злоба?
Или да се закача с Александра Сърчаджиева, която току-що изгуби най-близкия си – прекрасния Иван Ласкин?! Да я нарича „нахранена интелектуалка“?!
Каква храненица е Александра, бе, Сашо? Трепе се от сутрин до вечер, бори се за дъщеричката си, бичи в театъра и телевизията, замязала е на скелет от грижи и къртовски труд.
Много низко, много долно, дъното дълбаеш.
Разбирам, че трябва да се харесаш на ръководството, на лидерката, да се издокараш пред колежката Йончева – зер евролиста се пише, може да те сложат някъде. И все пак има морална черта, която нямаш право да пресичаш. Границата на милозливостта и състраданието.
Поведението на Симов, уви, не е прецедент. Ежедневно се сблъсквам с безобразни изблици на ненавист, грозни физиологични закани и прокоби в социалните мрежи, форумите. Преимуществено идват от онези, които сега се пишат „опозиция“, опоненти на властта, противници на „омразния режим на ГЕРБ“.
Омразен режим с такава омраза не се бута. Подивяването буди отвращение, ражда равно по сила противодействие.
Ако целта е гражданска война, насила да си разсипем държавата…близо сте.
Ако искате да върнем летоброенето в 1990 г…може да се получи.
Макар че – 30 години оттогава, не помъдряхме ли?
/pik.bg
Вижте най-добрите оферти за групово пазаруване
