Когато чуят думата „харем“, голяма част от хората си представят куп съблазнителни полуголи жени, фонтани, вино и безкрайно блаженство. Времената, в които харемите са съществували обаче, са били много жестоки, а животът на жените в тях – изключително труден!
В превод от арабски „харем“ означава „отделено, забранено“. Това място от дома винаги е било скрито от любопитни очи и строго охранявано от слугите. В тази тайна стая живеели много жени. Най-главната от тях или е била съпруга на султана, или е притежавала висока титла.
Момичетата попадали в харемите на 10-13-годишна възраст. Голяма част от тях били робини.
С харем е можел да се похвали не само султанът, но и неговите поданици. До XIX век и дори малко по-късно всеки не особено състоятелен мюсюлманин в Османската империя е можел да се сдобие с жена от пазара за роби.
Една наложница е можело да получи свободата си (но не и в султанския харем), ако роди син на господаря си, след смъртта на последния.
В харемите са действали строги правила. Владетелят бързо можел да се влюби в ново момиче, а онази, която му е омръзнала, да заповяда да бъде екзекутирана.
Методите на насилие, които са използвани срещу момичетата, поразяват със своята жестокост.
Една от възможностите султанът да се отърве от момиче, което вече му е омръзнало, е като последното бъде напъхано в чувал, пълен със змии, а след това хвърлено в морето. Най-леката екзекуция била душене с копринена връвчица.
Защо султаните са спрели да се женят
В зората на Османската империя султаните са се женели за момичета от благороднически семейства, с които да изградят добри отношения. Малко по-късно обаче тази практика е преустановена и те са започнали да задоволяват желанията си предимно с робини, които са им раждали и деца.
Според една легенда, султаните са спрели да се женят след нещастието, което се случило с Баязид I.
Той е бил женен за Деспина Оливера Лазаревич, най-малката дъщеря на сръбския княз Лазар. По това време Сърбия е васална държава на Османската империя. Заедно със съпруга си Баязид тя попада в плен на Тамерлан. Той затворил султана в клетка, а Деспина превърнал в прислужница.
Дали историята отговаря на истината – не е ясно. Но още следващият управник на Османската империя – Мехмед I, си направил харем. Мехмед I, синът му Мурад II и още няколко владетели след тях са имали официални съпруги. Просто управниците започнали постепенно да се отказват от съпруги, най-вероятно за да нямат семействата им, а и те самите, никакво влияние върху политиката на държавата.
Йерархия в харема
Тъй като в харема живеели много момичета, изключително важна била дисциплината. За тази цел е създадена кастова система. Момичетата са разделяни на три основни групи, а султанът е имал възможността да възнагради някои от тях с отделни титли.
Джарие – това са момичета, които наскоро са попаднали в харема. Те се занимавали с почистване и изпълнение на поръчките на момичетата от висшите касти. Те не са имали право да спят със султана.
Одалик е следващата каста. Тези момичета просто живеели в двореца, без да бъдат натоварвани с работа. Икбал е най-висшата каста. Това са момичетата, които султанът е обичал най-много.
Владетелят избирал момичетата по свои собствени стандарти за красота. Особено внимание се е отделяло на женските полови органи. Ако те не съвпадали с изискванията на султана, момичето губело всякакви шансове да му стане фаворитка.
Най-известната наложница в харем
За да продължи рода, султанът е трябвало да има няколко сина. Не всички жени от харема са му раждали деца. Съществувало е и правилото една наложница – един син.
В харемите е имало много красавици. Те попадали там от многобройните пазари за роби, които по това време съществували в Османската империя. Купували ги евнусите. В робини пък ги превръщали кримските татари, които по време на набезите си насилствено ги откъсвали от семействата им.
По този начин в двореца е попаднала и най-известната жена от османския харем – Роксолана (Хюррем).
За произхода й и до ден днешен се водят спорове. Момичето било пленено от татарите в град Рогатин (сега Ивано-Франковска област на Украйна). Султан Сюлейман, в чийто харем попаднала красавицата, по-късно направил нещо немислимо по това време и се оженил за нея.
След дълго прекъсване, Осман II продължил традицията в харема освен робини да има и благородни девици. Той е бил женен за внучката на известния държавен деятел от Османската империя и дъщеря на шейх ал Ислам.
Харемът на Махмуд II
Смята се, че султан Махмуд II е имал поне една жена от знатен произход – Ашубиджан, дъщеря на княз Соломон ІІ Имеретински.
Търговията с роби в Османската империя е била отменена след 1876 година. По това време Махмуд не е бил сред живите, което означава, че в харема му е имало много робини. И е напълно възможно жените му, които с Ашубиджан ставали седем, да са робини, приели насила исляма.
Имало е практика поданиците на султана да му подаряват най-красивите си момичета, опитвайки се да му угодят. Те били поднасяни като дар на майката на управника, която следяла за реда в харема и възпитанието на бъдещите наложници. Някои историци смятат, че бъдещият главен везир на Османската империя Ибрахим паша е подарил красивата Хюррем на Сюлейман паша.
По времето на Махмуд в османския харем е имало и свободни момичета (основно грузинки, абхазки и черкезки). Родителите им ги пращали в харема с надеждата, че ще султанът ще се ожени за тях.
Независимо от начина, по който попадали в харема на султана, момичетата били много млади. В продължение на минимум 2 години те били обучавани и възпитавани, а чак след това получавали възможност да бъдат представени на управника.
Преди да се озоват в покоите на султана, момичетата преминавали определени изпитания. Султанът сам избрал момиче, с което да прекара нощта. Наложниците пеели и танцували пред него. Ако той погледнел някоя от тях или пък хвърлел кърпичката си в краката й, означавало, че тя ще прекара нощта с него.
Подготовката преди важната нощ включвала къпане, епилация и боядисване. Ако при обезкосмяването наложницата крещяла от болка, й позволявали да спи със султана, но ако си мълчала, решавали, че е фригидна и избирали друго момиче.
До леглото на султана момичето стигало пълзешком. То нямало право да става от леглото. Според законите на исляма, по време на секс нито жената, нито мъжа са имали право да се събличат чисто голи.
Като потенциални наложници те можели да останат в харема в продължение на 9 години. След края на този период или започвали работа в харема, или се омъжвали.
Само девойките, превърнали се във фаворитки на султана, са били щастливи, защото им е бил гарантиран спокоен живот. Никой не е имал право да ги обижда, освен самият господар. /jenata.blitz.bg
Вижте най-добрите оферти за групово пазаруване
