Четири години продължава кървавата война в Украйна, която бе нападната от Русия. След като Москва не успя да превземе столицата Киев и да установи марионетно правителство през февруари 2022 г., конфликтът се превърна във война с огромна цена. Според някои данни близо 2 милиона военнослужещи са убити, ранени или изчезнали от двете страни в най-опустошителния конфликт в Европа след Втората световна война.
Броят на загиналите на бойното поле украински войници от началото на руската инвазия в страната през февруари 2022 г. е 55 000. Това заяви президентът Володимир Зеленски по време на интервю за France 2 TV в сряда, съобщи „Би Би Си”. Официално обявените за изчезнали и военни, и цивилни, са много, каза още той.
Киев и Москва редовно публикуват оценки за загубите на другата страна във войната. В същото време обаче не дават подробности за собствените жертви. „Би Би Си“ обаче потвърди имената на близо 160 00 загинали от руска страна в сраженията в Украйна. Последният път, когато Зеленски даде актуална информация за броя на жертвите, беше през декември 2024 г. Тогава те наброяваха 43 000 души.
По отношение на официално изчезналите, преди шест месеца Министерството на вътрешните работи на Украйна съобщи за над 70 000 души – както войници, така и цивилни. Точната разбивка обаче не беше дадена.
Русия е окупирала около 20% от украинската територия, след като незаконно анексира Крим през 2014 г., но напредъкът ѝ след инвазията на 24 февруари 2022 г. е бавен. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте този месец сравни настъплението на Москва със „скоростта на градински охлюв“.
През последните две години руските войски са напреднали с едва около 50 километра навътре в Донецка област в източна Украйна в изтощителна битка за контрол над няколко ключови укрепени позиции. Въпреки бавния напредък и високата цена, президентът Владимир Путин запазва максималните си искания в мирните преговори с посредничеството на САЩ. Той настоява Киев да изтегли силите си от четирите украински области, които Москва незаконно анексира, но никога не успява напълно да завземе. Путин нееднократно заплашва с ядрения си арсенал, за да възпре Запада от засилване на военната подкрепа за Киев.
Зеленски заяви, че Белият дом е поставил краен срок през юни за край на войната и вероятно ще упражни натиск върху двете страни да го спазят. Но въпреки че Тръмп изглежда нетърпелив за мирно споразумение преди междинните избори в САЩ, предизвикателствата остават. Докато Путин настоява Украйна да се изтегли от Донецка област, а Зеленски категорично отхвърля това, бързо споразумение изглежда малко вероятно. Зеленски изрази и скептицизъм към компромисно предложение на САЩ източният регион да бъде превърнат в свободна икономическа зона. Кремъл очаква, че атаките му в крайна сметка ще принудят Киев да приеме условията на Москва. Украйна се надява да удържи позициите си, докато Тръмп не изгуби търпение и не засили санкциите срещу Русия, принуждавайки Путин да спре агресията си. Но често изглежда, че Тръмп губи търпение по-скоро със Зеленски.
