В епохата на социалните мрежи и информационната прозрачност* все по-ясно се открояват личности с т.нар. характеристики на „Тъмната триада“: нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия.
Според психолозите, това са хора, които използват очарование, манипулация и безмилостност, за да постигнат своите цели, без да се интересуват от последиците за другите.
Терминът „Тъмна триада“ е въведен през 2002 г. от учените Делрой Полхъс и Кевин Уилямс. Техните изследвания показват, че около 7% от населението проявява ясно изразени черти на този личностен профил.
Такива хора често можем да срещнем в политиката, шоубизнеса и корпоративния свят, където личната изгода и вниманието на публиката имат по-голяма стойност от емпатията и морала.
Психолозите подчертават, че „тъмните триади“ не са непременно гении или успешни лидери. Напротив, те обикновено страдат от липса на близки връзки и ниска удовлетвореност от живота. В социалните мрежи те често се проявяват като „тролове“, които провокират конфликти и насаждат омраза.
Освен вече споменатите три основни черти на такива хора, някои изследователи включват и садизма – насладата от страданието на другите. Това превръща подобни личности в своеобразни социални хищници, способни да оставят след себе си „следа от разбити сърца, попарени надежди и празни портфейли“.
Психолозите определят и обратния на този тип личност. А именно: т.нар. „Светла триада“. Такива хора се характеризират с вярата си в добротата на хората, хуманизъм и морален интегритет.
Изследванията на психолога Скот Бари Кауфман показват, че около половината от хората притежават предимно „светли“ черти.
Експертите съветват да обръщаме внимание на начина, по който се чувстваме в присъствието на друг човек. Ако той ни вдъхновява, мотивира и поражда усещане за топлина и спокойствие, вероятно сме срещнали представител на „Светлата триада“.
В заключение, специалистите призовават обществото да развие „етична хигиена“. Тоест, да не насърчава токсичното поведение чрез внимание, гласове или подкрепа в социалните мрежи и политиката. Както се грижим за природата, така трябва да се грижим и за моралната чистота на културата. Да поощряваме добрите и съпричастни личности, вместо хищните и манипулативни такива.
*Под „информационна прозрачност“ се разбира свободният достъп до информация и публичното видим поведенчески модел на хората – особено онлайн. Благодарение на интернет, снимките, публикациите и коментарите, днес можем да наблюдаваме как някои индивиди се самоизтъкват, манипулират или демонстрират липса на емпатия.
