Севрюкова е не просто ясновидка, а жена, оставила след себе си знания, които днес продължават да ни водят към разбиране на по-дълбоките пластове на съществуването. Ще откриете как нейният живот, пълен с жертви и страдания, е довел до разгадаването на тайни, които засягат всички нас.
„Ще има бич Господен, ще се потресе земята. Молете се да се съкрътият тези дни. Последните времена ще бъдат само на ума. Ще дойде голям дух. Ще слязат чеда на земята.”
Това предсказание ни оставя приживе световният феномен Слава Севрюкова.
Тя е, може би, единствената ясновидка в света, занимавала се с наука. Въпреки, че е завършила едва четвърти клас, тя е титулувана с Професор в няколко световни академии. Севрюкова мисловно контактувала както с живи и мъртви, така и с животни и растения.
Но това е само върхът на айсберга. Тя е можела да се пренесе навсякъде, където поиска, независимо дали става дума за минало, бъдеще, време или пространство. Най-вероятно Слава е била с отключен висш разум и е имала достъп до космическото знание.
Всъщност, жената психотронен микроскоп, както също се е наричали, прави революционни открития, които и до днес озадачават физиците. Севрюкова заедно с доцент Ива Лозенски дават на науката нов модел за строежа на атома. Изреченото от тази феноменална жена до сега се потвърждава на 100%.
Това е без значение дали говорим за наука, минало или бъдеще. Ето защо ще разгледаме какво според нея ни очаква в близкото бъдеще. Ще потърсим истината за това има ли извънземен живот и за какво са си говорили два от най-големите световни феномени при срещата си – Слава севрюкова и Ванга.
Преди това обаче трябва да ви споделим, че историята на Севрюкова има и своята тъмна страна. Тя е живяла в времена, когато преди 9 септември 1944г. църквата преследвала тези като нея, а след 9 власта.
Въпреки, че тя винаги имала усмихнат и приветлив вид, зад него се крияла душа, изкупуваща тежка карма. Пророчицата водила изключително тежък живот, изпълнен с болка и страдания. Но как започва всичко, може да се каже, че дарбата на Севрюкова я предшества.
Още на времето баба й е била знахарка и бил колечителка, а майка й гадаела и предричала съдби. Слава обаче сякаш издига наследствения дар на съвсем ново ниво. Много хора я смятат за гадателка, но може да се каже, че това е погрешно схващане.
„Аз не гадая, аз знам.”
Севрюкова се ражда на 5 декември 1900 и втора година в Нова Загора.
Самата тя определя семейството си като средна ръка, като нерядко са подложени на лишения. Изпитанията започват още във ранна детска възраст, когато всички мъже от семейството са мобилизирани на фронта и остава сама с майка си и баба си. Докато мъжете се сражават, жените от семейството втрепят, очакват писмо от тях с вест, че всички са добре.
Дните минават, а писмо не идва. Тогава едва 10 годишна, малката Слава разкрива своята дарба. Тя казва, че видяла как така чаканата кореспонденция е захвърлена върху масата на техни роднини.
Точно така се и оказало. Бързо тръгнала мълва из малкото град, че е за способностите на невръзното дете. Родителите на Слава започнали да се притесняват да не бъде набедена за магиосница и да си навлекат проблеми.
Нещата обаче се поотъложили във времето. На 16 години Слава започва да работи като доброволка в местния лазарет, където се лекуват пострадалите войници. Съдбоносно решение, което ще предопредели развитието на целия и живот от тук нататък.
Там тя се запознава с белогвардееца Степан, който е тежко ранен и тя дълго се грижи за него. Между тях пламва изкрата на любовта и макар с 20 години по-възрастен от нея Степан Севрюков взима за жена 16 годишната Слава. Този съюз завлича пророчицата в спирала от лишения, незгоди, бедност, болести и прочие.
Въпреки това тя никак не възроптала, напротив. Не един път споделя пред познати, че това е кармата от предишното й прераждане и че ще изтърпи всичко с достойнство, за да се изчисти за бъдещите си прераждания. Малцина знаят, но тя изтърпяла много повече от това, което би могъл да понесе един обикновен човек.
Мъжът и, който имал проблеми с алкохола, бил много ревнив. Това водило до постоянно напрежение. Освен това двойката често се местила из цялата страна, докато накрая не осяда в София, като на по-късен етап успяват да си построят малка къща в днешния квартал – Овча купел.
Още при пристигането си в столицата, Слава започва работа в шивашки цех, но постоянно боледува. Претърпява седем операции, а накрая възпаление на коремната обвивка я оставя бездетна. Всичко това тя приема привидно с лекота, твърдейки, че така си го е заслужила, защото в предишния си живот живяла между 18 и 19 век като руска благородничка в Санкт Петербург. Имала е три деца, от които изобщо не се е интересувала, те били поверени на грижите на гувернантката ѝ. Но най-голямото изкупление за глях обаче е откъм кочияша ѝ, който бил влюбен до полуда в нея. А тя се гаврела ежедневно с него, като дори го би чувала с камшика му публично пред хората.
В този си живот той бил прероден в Степан, а алкохолът бил утехата на кочияша за отношението на възлюбената му към него от предишното прераждане. Наистина, алкохолът бил най-голямата слабост на Степан. Затова в новото си прераждане надменната графиня се превръща в съпруга-слугиня.
Самата Слава казва за това: „На вас може да е простено, но на мене – не. Дадено ми е да съзра невидими за хората движещи сили. Затова ще издържа. Ще скъсам и последната кармична връзка с тази душа. Това няма да се повтори никога, никога вече!”
И тя успява. Остава и се грижи отдадено до последния дъх на своя Степан, своя унижаван в миналия живот кочияш. След това получава осенение от духовният си учител, който я поздравява, че с търпение е разчистила измъчващата я тежест. Той споделя, че повече никога няма да срещне този дух нататък по пътя си.
В новия си живот Слава е пречистена и обогатена. За колоритния живот на тази феноменална личност може да се говори с дни и пак ще е малко. Днес, благодарение на тогава младия и любознателен писател, езотерик Христо Нанев, имаме записано богато знание относно Слава Севрюкова.
Още в първата му плаха среща с пророчицата, тя усмихнато му казва, че им предстоят много срещи, макар той да мисли тогава, че това е единична визита.
Нанев е автор на най-изчерпателните трудове, свързани с феномена, в които ни дава информация от първа ръка. Именно благодарение на книгата му, можем да станем свидетели на срещата между двата най-големи световни феномена – срещат се Леля Слава и Баба Ванга. Тази среща е изпълнена с дълбоко уважение, но и с голямо изпитание между двете божествено надарени жени.
Първа Ванга, може би като домакиня разчупва неловкостта на първите секунди от запознанството и казва на Слава, че покойната й майка е там, след това й споделя и за други членове на семейството. Накрая сякаш изпитателно я пита, тя какво вижда за нея. Севрюкова обаче й отговаря, че тя не гледа, а отговаря само на конкретни въпроси.
След кратък, така да го наречем изпит, Ванга е толкова впечатлена от Слава, че й казва, че според нея задължително трябва да се регистрира, за да може да помага на хората. Авторът Нанев уточнява, че през онова време властта свирепо преследва и наказва ясновидството и лечителството. Дори през 60-те години на миналия век, самата Ванга е била предвидена за изпращане на остров Белене, т.е. в контрационен лагер. По-късно обаче за нея се застъпва Людмила Живкова, като на по-късен етап дори й съдейства да получи статут за ясновидство от община Петрич.
Скромната Севрюкова тактично отклонява темата, като заявява, че няма условия вкъщи за това. Нанев ни разказва и за друга своя среща с Леля Слава, както я нарича.
Там присъства и доктор Димитър Сираков. Те са в хола и в търсене на отговори, свързани с извънземните цивилизации. Тогава феноменът им разяснява, че тези извънземни, върху които ние сме се фокусирали, са всъщност най-низшите, защото съществуват много по-развити наблюдаващи ни от тях, на които не им трябват такива примитивни машинарии, като летящи чинии.
Висшите извънземни раси могат да се окажат при нас, или в което и да е кътче на Вселената, без да им е нужен летателен апарат. Според Севрюкова за тези същества не е проблем да ни вменят мисли, но въпреки това, те се стараят да не се месят пряко в нашия живот, за да не нарушават естествения ни еволюционен ход. Благодарение на подобни записи днес можем да погледнем в наследството, оставено от Севрюкова относно нашето бъдеще.
В други източници се споменава, че тя говори за отмятане на човечеството от материалното и все по-голямо обръщане към духовното. Този процес ще започне някъде между 2025 година и 2300 година. Това към днешна дата може да ни се струва невъзможно, но трябва все пак да отчетем факта, че това ще бъде бавен и продължителен процес, който тепърва ще започне през идните години.
Интересно е, че прогнозите на пророчицата относно бъдещи наводнения и образуване на нови континенти се покриват с тези на Петър Дънов: „Не мислете, че земята, по която ходите, ще е вечно ваша. Планинските страни по-слабо ще пострадат. Много хора в ония недалечни времена с желание ще отиват в отвъдното. Ще оцелеят тия, дето живеят по високите места.”
Относно САЩ казва, че създаването им е допуснато от висшата светлина, защото ще изиграят важна роля в създаването на шестата раса. Оттам ще се разпръснат големи умове по земното кълбо. Но за жалост оттам ще плъзне и злото.
За Русия феноменът казва, че ще пострада от един от сегашните си съмишленици – Китай: „Виждам, ще ги газят китайците. Сибир ще бъде отнет от Русия. Виждам, там ще се ширят работливи като мравки жълти човечета. Но засега далеч е още това време. Русия обаче никога няма да рухне. Напротив, през 21 век отново ще възвърне световното си могъщество.”
За славянството твърди: „Славяните никога не ще изчезнат от лицето на земята. Отредена им е водеща духовна мисия – предстоящите съдбини на човешкия род.”
Севрюкова си спомня, че веднъж свисше е получила послание, което е потресло. Било й съобщено, че живеем в последните времена. Последни, защото вече много хора населяват земята и не са останали души отвъд. Все повече са въплътените в плътски тела, за да чистят кармата си, но и на това идва краят. Именно за това са последни.
Предстоят години на епидемии, глад, мор и бедствия. Това, което не успеят стихиите да унищожат от природата, ще го довършат войните.
Но всичко това ще е за последно. След това ще дойдат по-благи времена. Точно както преди зазоряване е най-тъмно.
За това. Не бойте се. Картите са хвърлени.
Човечеството привидно ще загуби играта. Но те внезапно ще се обърнат, с упование за оцелелите. Защото ония хора ще са много по-извисени. Едва тогава ще заживеят по Божия закон. Помнете. Няма пълно унищожение. Временната загуба е част от сражението.
