След продължително лечение тази сутрин почина журналистът Иван Гарелов.
Той беше транспортиран по спешност в неврореанимацията на университетската болница „Пирогов“ в средата на месец юли след черепно-мозъчна травма, съобщиха от болницата.
На 18 юли Гарелов претърпя тежък инцидент, като пада по стълбите в хотел „Палас“ в курортния комплекс „Свети Влас“, където работи върху новата си книга „За какво мечтаят жените“.
Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в село Смилец, област Пазарджик. Завършва Софийския държавен университет със специалност журналистика.
През 1972 г. започва работа в Българската телевизия като репортер, след което в продължение на 21 години води политическо-информационното предаване „Панорама“. Включва се активно в пропагандната кампания на „Възродителен процес“, проявявайки се с „настървените“ си репортажи от границата по време на насилственото изселване на етническите турци през лятото на 1989 г. В БНТ създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване „Екип 4“.
От 11 септември 2000 г. е на работа в Нова телевизия като шеф на „Новини и актуални предавания“, но е уволнен на 14 септември 2001 година.
През 2004 г. става водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по бТВ.
Водещ е на играта до 31 декември 2006 г., когато официално е свалена от ефира на телевизията.
През 2011 г. Гарелов съосновава „Кръг 11“, който организира годишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“.[6] През същата година агенция V.I.P. Communication го награждава с приза V.I.P. перо.
През 2012 г. осъществява сайта garelov.com,[8] а между 2013 и 2014 заедно с Елена Йончева е водещ на „Оригиналът“ по ТВ7.
През 2017 г. става медиен съветник в правителството на Огнян Герджиков, по-късно е освободен от поста.
През 2021 г., в интервю за „Панорама“, Гарелов споделя, че е отстранен от поста по желание на Бойко Борисов.
Същата година се кандидатира за генерален директор на БНТ. Писателят Антон Дончев, бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев, дългодишният директор на Националния исторически музей Божидар Димиров, председателят на XXXVII народно събрание Благовест Сендов, бившият министър на културата Вежди Рашидов, бившият директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров, художникът Светлин Русев, бившият министър на външните работи Соломон Паси, бившият председател на Българската академия на науките Стефан Воденичаров и други общественици се обявяват в негова подкрепа. Членовете на Съвета за електронни медии избират Константин Каменаров.
През 2022 г. става сътрудник на председателя на Комисията по културата и медиите в XLVII народно събрание Тошко Йорданов.
През 2008 г. Комисията по досиетата обявява, че между 1967 и 1969 г. Гарелов е работил в Първо управление на Държавна сигурност, а след 1970 г. е нещатен сътрудник на службите. Агентурният му псевдоним е бил „Талев“. По-специално той е изпълнявал ролята на разузнавач от 1967 г., като през 1968 г. е минал курс за квалификация в СССР. Проверката на Комисията е свързана с оповестяването на имената на сътрудници на бившата Държавна сигурност, които са били на ръководни постове в БНТ. През 1968 г. учи гръцки език в Атина, като преди това той е преминал ускорена езикова и оперативна подготовка.
Съгласно Решение на Комисията по досиета на 26 ноември 2008 за оповестяване на имената на сътрудниците на структурите на бившата Държавна сигурност, които са били на ръководни постове в Българската национална телевизия:
Иван Стефанов Гарелов – щатен служител; нещатен служител на КДС, ПГУ, псевдоним Талев. Публична длъжност или публична дейност Главен редактор от 01.04.1990 г. до 10.04.1992 г.
Ръководител на направление „Новини“ от 01.06.1999 г. до 11.09.2000 г.
Доклад по чл. 16, ал. 2, т. 2 на НРС рег. № RB102101-001-04/12 – 1554/ 25.08.2008 г.
Гарелов е женен за журналистката от програма „Хоризонт“ на БНР Донка Стамболийска до смъртта ѝ през 2023 г.[19] Двамата имат две деца – преводачката и кинокритик Калина Гарелова (р. 1968 г.) и Стефан Гарелов (р. 1975 година).
