Съгласно статистически данни на Националния осигурителен институт, за 2023 г. е налице изразено регионално измерение на хората, които ползват парични обезщетения след работа в друга държава член на ЕС, като половината от хората са регистрирани в четири области.
Начело е област Благоевград с около 32,6 на сто от всички получили обезщетения по този ред, последвана от областите Търговище – 6,7 на сто, Кърджали – 5,7 на сто, Пазарджик – 5,3 на сто, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК). Близо 40 на сто от тези обезщетения касаят краткотрайна заетост. Тази статистика навежда на извода за „организираност“ на тези групи хора, посочват от Камарата в становището по повод предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с т.нар. френска безработица.
Становището е адресирано до председателя на ресорната парламентарна комисия и е публикувано на интернет страницата на БСК. Миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в КСО, които предвиждат еднакъв ред за определяне на размера на обезщетението за безработица за осигуряващите се само в България и за тези, които се осигуряват и в България, и в държава член на ЕС. Законопроектът за допълнение на КСО е внесен от Деница Сачева и народни представители от ГЕРБ-СДС. Депутатите приеха срокът за предложения между първо и второ четене на измененията да бъде съкратен на три дни.
По отношение на внесените предложения между първо и второ четене от БСК смятат, че с внесените предложения на Шендоан Халит (ПГ на ДПС) и група народни представители, и на Венеция Нецова-Ангова и Любен Иванов (ПГ на ПП-ДБ) се прецизират разпоредби на КСО и Законопроекта за допълнение на КСО, поради което могат да бъдат подкрепени.
От БСК не подкрепят предложението на Джевдет Чакъров и група народни представители от 29 юли, тъй като не съответства на установените в КСО принципи за определяне на периодите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, което, според Камарата, би създало предпоставки за неравнопоставеност между лицата.
