Горещниците са в чест на огъня и са считани от традиционния народен календар за трите най-топли дни през лятото – 15, 16 и 17 юли.
Първият, вторият и третият Горещник, отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Гадае се каква ще е зимата. Ако Горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици.
В тези дни българите вярвали, че огънят слизал от небето. Той винаги е носел на хората и благодат и стихия, и опустошение. Преди много години на първия горещник се е изгасявал огънят от всичките огнища. По време на втория горещник хората не са палили никакъв огън, а на третия горещник – денят, в който се чества огнената Света Марина, се подновявал огънят чрез така наречения нов или жив огън.
Това е един много стар, много установен обред и при извършването му и запалването на новия огън, всички хора от селото са си взимали от него и са подновявали своя огън като са го пазели до следващата година до новите Горещници.
В много райони на страната по това какви са тези три дни и съответно дали са достатъчно горещи, хората гадаят какво ще бъде времето през януари, февруари и март. Ако слънцето пече силно съответните месеци като се наричат първият ден на януари, вторият на февруари, третият на март, това означава, че зимата ще бъде топла, без снежно натрупване, без виелици.
