Той е роден през 270 година в Патара, Мала Азия. Легендата разказва, че той
бил човекът, който подхвърлял незабелязано кесии със злато в дома на обеднял баща,
след което той омъжва трите си дъщери. Приписват му се много чудеса, които избавят моряците и пътуващите по море от
водните стихии.
Жизненият му път приключва през 142 година. През 1087 година мощите на Свети Николай са пренесени в Бари, Италия. Те се съхраняват
там и до днес в базилика, което е построена в чест на светеца. Името Николай означава
„побеждаващ“. Според православната църква той е патрон на рибарите. Той е господар
и на водния свят – водните демони и рибите.
Според легендата Свети Никола, освен покровител на рибарите и мореплавателите, е покровител и
на банкерите. Преди да го канонизират за светец той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си.
Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран – това е причината традиционно,
именно тази риба да присъства на празника. Някога на никулденската трапеза задължителен
бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича
никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.
Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата задължително трябва да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето защо шаранът се приема за задължителната риба на този празник. Смята се, че Свети Никола е
предшественик на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада.
Според преданието той спасил пробита лодка от потъване, като запушил дупката
с шаран – ето защо това е традиционната риба за празника.
Поверие ни учи, че в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари. Костите от рибата не бива да се
изхвърлят.
Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие
в семейството и то да се увеличи. На много място на празничната трапеза присъства рибник (шаран, изпечен в тесто), както и обреден хляб, които се осветяват. Народната поговорка казва: „Варвара вари, Сава
пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.
На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се вдига през целия ден. На трапезата може да има жито, боб, чушки
с ориз, варена царевица, постни сърми.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана, защото той е слуга на светеца.
Може и друга риба, но задължително тя трябва да има люспи.
Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете
и умрете.
Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме
в земята или пускаме в течащи води – за да се умножи семейството и да има благополучие.
Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст)
като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан.
Тогава шарана се приготвя цял – пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прикадява
с тамян, начупва се и се раздава за здраве
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (който свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия – постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.
В никакъв случай обаче не трябва да слагате на трапезата си гола риба, тъй като
се смята, че това е на бедност и тегоби. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята.
Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото според поверията,
който я настъпи, ще се разболее или ще му се случи нещо лошо. Костите на рибата
се събират и изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Девойките, които искат да се задомят, трябва да се помолят за това рано сутринта
на 6 декември.
Традиционните ястия които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб , като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите.
Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул, жито.
По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.Хлябът се разчупва от
стопанина, вдигнат високо над масата и трапезата не се прибира през целия ден.
Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята
или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и
семейното благополучие.
Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и
уроки.
Народната традиция повелява обредният рибник и хлябовете да се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите.
По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.
Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.
Свети Николай е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той
е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.
На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза,
която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката
на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят,
а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще
се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.
Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост –
“кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците
на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.
Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се
разболява и умира.
Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.
