Близо 5 пъти повече хора вероятно ще умират от екстремни горещини през следващите десетилетия, предупреди международен екип от експерти, като добави, че без действия по отношение на изменението на климата „здравето на човечеството е изложено на сериозен риск“.
Смъртоносната жега е само един от многото начини, по които все още нарастващата употреба на изкопаеми горива в света застрашава човешкото здраве, според The Lancet Countdown – основна годишна оценка, извършвана от водещи изследователи и институции.
По-често срещаните засушавания ще изложат милиони хора на риск от гладна смърт, комарите, разпространяващи се по-далеч от всякога, ще носят със себе си инфекциозни болести, а здравните системи ще се борят да се справят с тежестта, предупреждават изследователите.
Страшната оценка идва по време на годината, която се очаква да бъде най-горещата в човешката история – само миналата седмица европейският климатичен мониторинг обяви, че миналия месец е бил най-топлият октомври в историята.
Тя идва и преди преговорите за климата COP28 в Дубай по-късно този месец, на които за първи път ще се проведе „ден на здравето“ на 3 декември, когато експертите ще се опитат да осветлят въздействието на глобалното затопляне върху здравето.
Въпреки все по-силните призиви за глобални действия, свързаните с енергетиката въглеродни емисии достигнаха нови върхове през миналата година, се казва в доклада на Lancet Countdown, в който се посочват все още огромните държавни субсидии и инвестициите на частни банки в нагряващите планетата изкопаеми горива.
Според проучването на Lancet Countdown миналата година хората по света са били изложени на средно 86 дни на животозастрашаващи температури. Около 60% от тези дни са станали повече от два пъти по-вероятни поради изменението на климата, се казва в доклада, предаде АФП.
Броят на хората над 65 години, починали от жега, е нараснал с 85% от 1991-2000 г. до 2013-2022 г., се казва още в доклада.
„Въпреки това тези последици, които наблюдаваме днес, могат да бъдат само ранен симптом на едно много опасно бъдеще“, заяви пред журналисти изпълнителният директор на Lancet Countdown Марина Романело.
При сценарий, при който светът ще се затопли с 2° C до края на века – в момента се очаква затопляне от 2,7° C – годишните смъртни случаи, свързани с горещините, се очаква да се увеличат с 370% до 2050 г. Това е увеличение от 4,7 пъти.
Според прогнозите до средата на века около 520 милиона души ще изпитат умерена или сериозна продоволствена несигурност.
А пренасяните от комари инфекциозни заболявания ще продължат да се разпространяват в нови райони. Според проучването предаването на денга ще се увеличи с 36% при сценарий за затопляне с 2° C.
Междувременно повече от една четвърт от изследваните градове заявиха, че се притесняват, че изменението на климата ще надхвърли капацитета им за справяне.
„Изправени сме пред криза на върха на кризата“, заяви Джорджиана Гордън-Страхан от Lancet Countdown, чиято родина Ямайка в момента е в разгара на епидемия от денга.
„Хората, живеещи в по-бедните страни, които често са най-малко отговорни за емисиите на парникови газове, понасят основната тежест на последиците за здравето, но имат най-малък достъп до финансиране и технически капацитет за адаптиране към смъртоносните бури, покачващите се морета и унищожаващите реколтата суши, които се влошават от глобалното затопляне“, каза тя.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш реагира на доклада, като заяви, че „човечеството е изправено пред невъзможно бъдеще“.
„Вече сме свидетели на разгръщаща се човешка катастрофа, при която здравето и поминъкът на милиарди хора по света са застрашени от рекордни горещини, суши, които погубват реколтата, нарастващи нива на глад, нарастващи огнища на инфекциозни болести и смъртоносни бури и наводнения“, каза той в изявление.
Дан Мичъл, ръководител на катедрата за климатичните рискове в Бристолския университет във Великобритания, изрази съжаление, че „вече катастрофалните“ предупреждения за изменението на климата, свързани със здравето, „не са успели да убедят световните правителства да намалят достатъчно въглеродните емисии, за да избегнат първата цел на Парижкото споразумение от 1,5° C“.
Във вторник ООН предупреди, че настоящите ангажименти на страните ще доведат до намаляване на глобалните въглеродни емисии само с 2% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2019 г. – далеч от 43% спад, необходим за ограничаване на затоплянето до 1, 5° C.
Романело предупреди, че ако не бъде постигнат по-голям напредък по отношение на емисиите, тогава „нарастващият акцент върху здравето в рамките на преговорите за изменението на климата рискува да остане само празни думи“.
Източник: БГНЕС
