На 20 декември Православната църква отбелязва деня на Свети Игнатий Богоносец (Игнажден). От този ден до Богоявление (6 януари) църковните бракове в родните църкви стават забранени. Изключение от църковното вето се допуска само при специални случаи – невъзможност за венчание по друго време – като хора, дошли си за празниците, но работещи много далече в мюсюлмански страни. Или тежка болест – на мъжа или жената, живели до онзи момент на семейни начала, но решили да узаконят любовта и децата си пред Бога предвид прогнозите на доктори за скорошна смърт. Отец Василий Сарян от столичния храм „Преображение Господне“ разказва, че е имал подобна съдбоносна молба за венчание по време на пост.
„Имал съм такъв супер изключителен случай. Млади хора, момиче и момче, много се обичаха, но тя беше болна от рак и не знаеше колко още ще живее. Имаха и дете. Искаха час по-скоро да се венчаят, защото ако не дай си Боже майката се споминеше, искаше това дете да си има истинско семейство“, спомни си отец Василий. Малко след венчавката булката наистина се споминала, но днес бащата съвестно отглеждал детето си.
Легенда
Според народни вярвания именно едно дете стои и в центъра на празника Игнажден. Счита се, че Св. Игнатий всъщност е онова хлапе, което Иисус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство, повикал го и го прегърнал, като казал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ (Мат. 18:2-5).
Епископ
Все пак преданието се разминава с данните от житието, според което Игнатий е роден около 50 г. след Христа.
За Свети Игнатий се знае още, че вероятно е познавал доста от Христовите апостоли. Той става епископ на Антиохия за 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил „мъж апостолски във всичко“ и че „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ след Свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.
Писма
През 106 година император Траян (98-117) заповядал да бъдат извършени повсеместни жертвоприношения на езическите богове в чест на неговата победа над даките. Свети Игнатий се възпротивил, за което бил осъден на смърт. Изпратили го в Рим, където публично пред тълпата трябвало да бъде разкъсан от лъвовете.
По пътя от Сирия до Рим той написва седем писма: до петте църкви в Мала Азия, до Римската църква и до Смирненския епископ Поликарп.
Лъвове
Когато излиза на цирковата арена в Рим, Свети Игнатий безстрашно изповядва Христос и приема мъченическа смърт с думите: „Тялото ми е пшеница Господня и нека тя бъде смляна от зъбите на зверовете, за да стана чист Христов хляб.“ Той бил разкъсан от зверовете, но сърцето му останало непокътнато. Преданието разказва, че на него сияели думите „Иисус Христос”, изписани със златни букви.
Римокатолическата църква отбелязва деня на светията на 1 февруари. Счита се, че самото име Игнатий е с латински корен и означава: “огнен, пламенен, буен”. Идния вторник имен ден празнуват: Игнат, Пламен/а, Огнян/а, Искра, Искрена, Светльо, Светлин/а, Светла, Светлана.
От Игнажден започва най-строгата част от коледния пост, като се има предвид не само въздържанието от храна, но и усилване на молитвите в очакване на рождението на Богомладенеца.
Първият гост носи късмета в дома
В Народния обреден календар с Игнажден започват коледно-новогодишните празници. Причината е, че денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Най-характерен за празника е обичаят Полазване. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако сполезът (полазникът) е имотен човек, честен и с благ нрав, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие, сговор и успех във всичко.
Когато полазникът влезе в двора, той поздравява с Новата година и, преди да влезе в къщата, взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета…)“. Полазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е. момци за момите. На този ден който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне, трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст – да бяга всяко зло.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
Гадаят времето и реколтата
Има няколко поверия за този ден: ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша; ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг.
Ако на празника времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година.
Не се искат или дават заеми
Възрастни хора казват, че на този ден не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът, както и не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, не се шие или плете, защото кокошките няма да мътят. В по-съвременен прочит това суеверие касае въобще благоденствието в дома. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Бременните и нераждалите не бивало да работят, за да родят лесно.
Пепелта от бъдника дарява плодородие
В югозападните краища на България в огнището се запалва бъдник (коладник) – специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Коледа.
Вярването е, че светлината и топлината от него символизират не само раждането на новото Слънце и Иисус Христос, но те са причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия майка.
