22-то издание на Световното първенство по футбол в Катар приключи в неделя след изключителен финал между Франция и Аржентина. Един месец, изпълнен с противоречия както на терена, така и извън него, изненадващи резултати и постижения за историята измина неусетно, а краят му донесе вълнение на всички фенове на футбола.
Лионел Меси затвърди името си като един от най-великите футболисти в историята на футбола, след като вкара два гола в решаващия мач за трофея и помогна на тима си да стигне до трета световна титла. Звездата на Франция Килиан Мбапе също бе на висота и реализира хеттрик, но в крайна сметка „петлите“ загубиха на дузпи и не можаха да защитят трофея си Мондиал 2018.
Преди всички анализи и коментари за изминалия шампионат, първенството на планетата в Катар остава завинаги в историята като първото, което се проведе извън традиционния времеви слот през лятото между юни и юли. Критиките към провеждането на Мондиала през зимата, в разгара на първенствата в Европа, не бяха спестени, а за мнозина дойдоха и очаквано. Много топ играчи не успяха да играят на турнира поради травми непосредствено преди старта, други получиха контузии по време на съревнованието, а трети така и не успяха да се насладят на представянето на отборите си заради разочароващи резултати. Сред звездите, които се разминаха със Световното, бяха първите двама в крайното подреждане за „Златната топка“ – Карим Бензема и Садио Мане.
На терена зрителите по трибуните станаха свидетели на редица изненадващи резултати, отпадания и класирания. Необичайното време на провеждане на първенството до известна степен спомогна за това, но и някои треньорски решения бяха поставени под въпрос в течение на надпреварата. Германия и Белгия са две от страните, които няма да запомнят с добро случилото се в Катар. И Бундестимът, и „червените дяволи“ отпаднаха още в груповата фаза. Маншафтът, воден от Ханзи Флик, не успя да стигне до елиминациите на втори пореден Мондиал, докато белгийците се провалиха на още един голям международен форум, което ефективно сложи и край на надеждите за триумф със „Златното поколение“ на страната, включващо играчи като Кевин Де Бройне, Ромелу Лукаку и Еден Азар.
Бразилия отново не оправда очакванията, стигайки до четвъртфиналите за четвърти път в последните пет издания на Световното. Отборът на Тите, при цялата си атакуваща мощ и надежди за шеста световна корона и първа от 2002-а насам, бе изхвърлен от вицешампиона Хърватия след дузпи. Испания и Португалия също вкусиха от разочарованието, като и двата отбора бяха отстранени от вездесъщия състав на Мароко. Не е изненада за никого, че и испанци, и португалци се разделиха със селекционерите си – съответно Луис Енрике и Фернандо Сантош, след пораженията от „атласките лъвове“.
Африканците без никакво съмнение бяха най-голямата изненада в Катар. Възпитаниците на Уалид Реграги, мощно подкрепяни във всеки мач от шампионата, първо излязоха като победители от група с Белгия, Хърватия и Канада, а впоследствие елиминираха последователно в елиминациите Испания и Португалия. На полуфиналите отборът бе спрян от Франция, но в определени етапи от срещата показа на какво е способен и при малко повече опит и класа, можеше да вгорчи живота и на „петлите“.
Представянето на мароканците изуми целия свят и бе с историческа стойност – нито един отбор от континента не бе стигал до полуфинал на Световно първенство преди това, като върховото постижение бе четвъртфинал – Камерун (1990), Сенегал (2002) и Гана (2010). Не бива да забравяме и националния отбор на Япония. „Самураите“ също играха изключително смело и бойко, като в груповата фаза победиха Германия и Испания. Те излязоха първи от групата си, а на осминафиналите не бяха далеч от това да отстранят и Хърватия, но рулетката на дузпите прати „шахматистите“ в последните осем на турнира. Саудитска Арабия сътвори една от най-големите сензации в историята на световните финали, побеждавайки Аржентина с 2:1. Саудитите, водени от Ерве Ренар, играха силно и срещу Полша, но допуснаха поражение с 0:2, а след това капитулираха и срещу Мексико, за да не прескочат в крайна сметка груповата фаза.
Първенството в Катар бе последно за двамата най-добри футболисти в последните 15 години – Лионел Меси и Кристиано Роналдо. 35-годишният аржентинец стигна до финала на шампионата за втори път след 2014-а, когато „албиселесте“ загуби от Германия, докато 37-годишният португалец не успя да спечели Световното и остава с европейска титла от 2016. Редица информации в медиите пишат, че Кристиано далеч не е казал последната си дума с националния отбор и може да участва на Евро 2024, но до тогава има време, в което звездата да вземе окончателно решение.
Не липсваха противоречиви моменти и извън терена, които се пренесоха и на шампионата. Катар е известен със злоупотребите с човешките права и е критикуван и до ден-днешен за това, а голям казус на първенството в Арабския полуостров бе първоначалната идея за носене на капитански ленти от някои от футболистите. Лентите с надпис „Една любов“ бяха забранени от ФИФА заради опасността от санкции върху играчите, включително и жълти картони. Реакция у някои от отборите не закъсня, като футболистите на Германия запушиха устите си в знак на протест срещу забраната на Международната централа да бъде изразена подкрепа за ЛГБТК общността. В Катар хомосексуализмът е незаконен. Противоречиво беше и отношението към работниците-мигранти, като се появиха сигнали за злоупотреби с тях. Не на последно място, забраната за продажба на бира на стадионите предизвика вълна от критики не толкова заради самото решение, а за лошия тайминг на обявяването му – непосредствено преди старта на турнира, което лиши продавачите и търговците от възможност да реагират пълноценно
на забраната.
Празненствата след дадени мачове доведоха до излишни ескалации, които надминаха рамките на допустимото и доведоха дори до фатални инциденти. Най-бурни в радостта си бяха мароканците, като редица техни граждани, живеещи в Западна и Централна Европа, създадоха много работа за местната полиция. След мача между Франция и Мароко от полуфиналите, спечелен от „петлите“ с 2:0, 14-годишно момче почина, след като бе ударено от кола, превозваща привърженици. Само за финала между Аржентина и Франция бяха мобилизирани около 14 000 полицаи в Париж, а близо 13 000 бяха на разположение във френската столица за мача за трето място между Мароко и Хърватия.
22-то издание на Световното първенство по футбол в Катар със сигурност ще остане в историята – първото в страна от Арабския полуостров, и първото през зимата. Въпреки критиките, въпреки противоречията на и извън терена, Катар получи подкрепа от президента на ФИФА Джани Инфантино и съумя да организира турнира, което поставя добри основи за бъдещето и възможността отново да има Мондиал в региона. Сега идва ред на следващото Световно, което ще се проведе в три страни – Канада, Мексико и САЩ, през 2026 година. До тогава има време, а футболистите, взели участие на Мондиала в Катар, трябва бързо да пренасочат вниманието си върху завръщането към ангажиментите на клубно ниво. /БГНЕС
