77% от българите искат от новото Народно събрание и следващото редовно правителство мерки, които да осигурят поносими цени на газ, ток и горива. 75% очакват мерки срещу обедняването. Явно голямата тема на вота са как да се осигурят поносими цени през идващата зима и как да се опазят семейните бюджети от повишаващите се разходи.
Това сочат резултатите от проучването на изследователския център „Тренд“. Предизборната кампания за парламентарния вот на 2 октомври върви, до вота остават 11 дни и партии представят програмите си и поемат ангажименти във вид на обещания пред избирателите. Какъв е обаче списъкът на хората – темите, с които биха искали да видят политиците да се заемат приоритетно след изборите?
Изследователски център “Тренд” е направил национално представително проучване по въпроса по поръчка на “24 часа”.
43% от българите държат на борбата с корупцията, по 20% на здравеопазването и енергийната независимост от Русия. 21% вярват на десни политици, 14% – на леви, за 48% това разделение няма значение.
Борбата с корупцията – тема, която доминираше предишните три парламентарни вота през 2021 г., е важна за 43% от анкетираните – те смятат, че е много важно следващото управление да се бори с корупцията и да реформира съдебната система. Подобряването на здравеопазването е тема номер 1 за 21% от анкетираните. Почти толкова – 20%, са тези, които настояват приоритет да е осигуряването на енергийна независимост на България от Русия.
Шесто място в списъка на избирателите с най-неотложни задачи за следващото управление е да преодоляват разделението в обществото – 16%. По 9% събират две теми: подобряването на образованието; специалният фокус върху продължаване на евро-атлантическата интеграция чрез приемане на България в Шенген и влизането ни в еврозоната.
Борбата с климатичните промени е основен приоритет за 4% от анкетираните, а специалното внимание върху правата на малцинствата и индивидуалните свободи – за 3%.
Какъв е предпочитаният от избирателите профил на политиците. На фона на бурната промяна на политическата сцена, започнала през 2021 г., и навлизането на много нови лица зададохме няколко въпроса, които да очертаят предпочитанията на хората по осите леви – десни; силни лидери – консенсусни лидери; млади и нови лица – по-опитни.
21% вярват на десни политици, 14% на леви, а за близо половината – 48% от анкетираните идеологическият уклон няма значение.
40% от участниците се доверяват на по-зрели и с опит в управлението политици, а 25% изискват да са млади и нови лица. За една четвърт от анкетираните възрастта не е определяща за доверието им характеристика.
31% очакват по-скоро политици от консенсусния профил, а 43% – силни лидери. В това отношение са по-малко отговорите няма значение – 18%, и не мога да преценя – 8%. /БГНЕС
