Какво ще се случи, ако България откаже да плаща с рубли за руския газ? Колко ще поскъпне суровината? А ако Русия врътне кранчето? Какви са алтернативите? Откъде България ще получава газови доставки? На въпросите отговаря „Дойче веле“.
Да плаща в рубли за руския газ или да отхвърли газовата зависимост от Русия, както направиха от 1 април трите прибалтийски републики Литва, Латвия и Естония? Тази дилема трябва да реши българското правителство, след като вече е официално уведомено за разпоредбата на руския президент Путин да плаща в рубли за синьото гориво. Или Русия ще спре доставките. Така Кремъл отговаря на „неприятелските държави“ от Европа, наложили санкции на Русия заради войната в Украйна.
До момента публично оповестено решение няма. По БНТ министърът на енергетиката Александър Николов оптимистично заяви, че „на ниво ЕС няма какво да замени руския газ, но на ниво България има“. Европейският съюз задоволява близо 40% от нуждите си с газ от Русия, докато за България тази зависимост е двойно по-голяма.
От обяснението на Николов не се разбра какво ще предприемат управляващите след април. „Не мога да кажа какво ще се случи след средата на април. Дали ще има механизъм, по който да се плаща в евро и след това да се превалутира, като изкуствено се вдига цената за т.нар. неприятелски държави – предстои да видим“, каза той. В договорите за руския газ не е предвидено разплащане в рубли, но от Москва преди броени дни съобщиха, че ако искат доставки, европейските държави ще трябва да си отворят сметки в посредника „Газпромбанк“. Тази банка ще превалутира плащанията в евро или долари, за което ще взема и комисионни, като продава чуждестранната валута на търгове на московската борса. Цената на газа може да се оскъпи, ако рублата се търгува под пазарния курс.
Имат ли резервен план управляващите?
Газовата връзка с Гърция, на която се разчита, за да получава България повече азерски газ, както и синьо гориво от терминала за втечнен газ в Ревитуса, е със срок за завършване 1 юли. Амбициите са реалният пренос на газ по 182-километровата тръба да започне преди новия отоплителен сезон, тоест – до края на октомври. Дотогава като алтернативно трасе, макар и не в пълен обем на доставките, се използва връзката Нея Месемврия – Кулата, която е реверсивна. Министърът на енергетиката често говори за интерконектора, премиерът Кирил Петков често го инспектира, вкупом уверяват и за евентуален внос на втечнен газ от Гърция или от Турция, която разполага с пет терминала за втечнен газ.
Тези опции могат частично да задоволят търсенето от 1 май, в случай че България откаже да плаща за руското гориво в рубли и „Газпром експорт“ спре кранчето или пък обяви енергийна независимост – което е малко вероятно. По всяка вероятност, новите доставки ще са по-скъпи. Формулата, по която се изчислява цената на азерския газ, е основана 100% на нефтените деривати, а петролът доближава $110 за барел. САЩ обещаха да увеличат доставките на втечнен природен газ, който също е по-скъп от суровината, която идва по тръбопроводите, но анализаторите са единодушни, че няма как да заменят руския природен газ. Напрежението и страховете от рецесия увеличават търсенето, а с годишната си консумация от 3 млрд. куб. м. България е дребен купувач.
Разнопосочни сигнали
Очаква се общо енергийно решение на ЕС по казуса с плащанията в рубли, стана ясно от думите на енергийния министър. Прибалтика вече се отказа от руски доставки, а най-големият консуматор Германия обяви, че ще продължи да се разплаща в евро. Появиха се обаче спекулации, че Унгария ще блокира опита на ЕС за общо изявление срещу енергийния шантаж на Кремъл. Позицията на Будапеща едва ли е изненада предвид близостта между премиера Виктор Орбан и руския президент. Още през март външният министър на централноевропейската държава Петер Сиярто заяви, че „налагането на санкции срещу руски газови източници е червена линия за Унгария“.
В този дух преди месец се изказа и премиерът Кирил Петков, подчертавайки голямата зависимост от руски енергийни суровини. „България би подкрепила всякакви мерки, защото ние наистина сме против войната, но за тези две – вноса на нефт и газ, може би ще поискаме изключение… Нямаме текущи алтернативи в момента, ние сме твърде зависими.“ Президентът Румен Радев го подкрепи на часа с думите: „Ако искаме да си унищожим икономиката, да подкрепим санкции за газ и петрол срещу Русия“. Неизбежна бе и намесата на лидера на БСП и вицепремиер Корнелия Нинова, която не само заяви, че България не е готова с алтернативни доставки, за да спре руския газ „поне до края на годината“, но и не се възпротиви на плащането му в рубли.
Междувременно от „Булгартрансгаз“, както и от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев дойдоха сигнали, че се подготвя план за отказ от руския газ след изтичане на договора с „Газпром“ в края на 2022 година. Причината, изтъкната от Василев, е, че в условия на война няма как да се преговаря за нов контракт. Рано е да се отказваме от руския газ, парира обаче премиерът, според когото преговори ще се водят – ако условията позволяват.
Не е 2009-а
Споменът за спряното от Москва газово кранче през зимата на 2009 не е изстинал. Сега е 2022 и макар България все още да е в руски енергиен плен, може да получава синьо гориво чрез връзката край Кулата, както и от турските терминали за втечнен газ – през „Турски поток“. Преди 13 години газ в България влизаше само през румънската газова станция Исакча. Отоплителният сезон е в края си и потреблението намалява, което ще намали и нуждата от газ за най-големия консуматор – топлофикациите.
Но въпреки тази добра новина, България се нуждае от повече синьо гориво в топлите месеци, тъй като трябва да се нагнетява газ в хранилището в Чирен.
Заработи ли обаче междусистемната газова връзка с Гърция, нейният капацитет покрива напълно българските нужди от природен газ за година – 3 млрд. куб. м. Тогава и Българ
