Перспективата за предстояща руска инвазия в Украйна засили тревогите в региона, заплашвайки да хвърли 44 милиона жители на страната в драмата на конфликта.
Но ходът на Кремъл ще се разпространи далеч отвъд общата граница на двете страни. Експертите се опасяват, че това може да постави началото на нова ера на несигурност в Източна Европа, да наруши веригите на доставки и глобалната икономика и да наложи промяна в геополитическото влияние, което накърнява доверието на Запада.
Тези страхове все още могат да бъдат парирани. Украинското правителство омаловажава непосредствените рискове от пълномащабна инвазия, дори когато официални лица от всички страни се борят да намерят дипломатическо решение на противопоставянето, за което администрацията на Байдън предупреждава, че е близо до война.
Ако все пак се случи нахлуване, не е ясно каква форма ще приеме то. Да се прогнозират намеренията на руския президент Владимир Путин е прословутото неразумно упражнение. „Всяка съвременна война би била ужасяваща, но има градации на ужаса“, каза Найджъл Гулд-Дейвис, бивш британски посланик в Беларус, който сега е старши сътрудник за Русия и Евразия в мозъчния тръст на Международния институт за стратегически изследвания (IISS).
Байдън каза, че никой не знае какво ще направи Путин, след като Белият дом нарече руската инвазия в Украйна „неизбежна“.
Ефективността на реакцията на НАТО също е от решаващо значение при определянето на това колко дълги и далечни ще бъдат последиците от всяка инвазия, съгласни са анализаторите.
Но всеки ход на Русия би донесъл изпитание за решителността на западните държави и би породил немалко несигурност в икономиката и безопасността.
„Това е най-сериозната криза с безопасността в Европа от 80-те години на миналия век“, каза Гулд-Дейвис.
„Русия и Западът се разминават толкова фундаментално по отношение на мирогледа, а това фундаментално разногласие е било замитано под килима от години“, добави Джеймс Никси, директор на програмата Русия-Евразия в базирания в Лондон мозъчен тръст Chatham House.
„Сега Русия реши, че ще вдигне залога. Това е реален проблем, който има глобални последици“, каза той.
Нова фронтова линия в Европа
С нарастването на заплахата от руско навлизане в Украйна нараства и реториката на Запада. Президентът на САЩ Джо Байдън каза пред Си Ен Ен във вторник, че всяка руска инвазия ще има „тежки последици“. Британският премиер Борис Джонсън изтъкна, че страната ще допринесе за всяко ново разполагане на НАТО след инвазията, докато френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че „цената ще бъде много висока“, ако Путин реши да нахлуе.
Но „мащабът на глобалната реакция зависи от степента на навлизане на Русия в Украйна“, каза Никси. Той добави, че докато много наблюдатели са предпазливи оптимисти за предотвратяването на всеобхватна война, „аз грешах преди – както и повечето анализатори на Русия“.
Най-непосредствените последици извън Украйна ще се почувстват в източноевропейските и балтийските държави, които ще видят пред прага си открито войнствената Русия.
„Украйна граничи с няколко държави от НАТО. Ще възникне голямо безпокойство, че това не е просто нещо, което се случва наблизо, което може да има странични ефекти, а че тяхната сигурност ще бъде застрашена“, каза Гулд-Дейвис.
„Ако на Русия бъде позволено или тя не бъде обезкуражена да преначертае границите отново, тогава съвсем ясно Русия сама ще решава и тогава какво ще последва“, добави Никси.
Тогава много ще зависи от отговора на НАТО и страните, които биха могли да се окажат на огневата линия бързо ще забележат засилено присъствие на войски. Около 8500 американски войници са поставени в повишена готовност за евентуално разполагане в Източна Европа, каза говорителят на Пентагона Джон Кърби в понеделник. Трима американски служители, запознати с дискусиите, също казаха пред CNN, че САЩ и съюзниците могат да изпратят допълнително разполагане в Румъния, България и Унгария през следващите дни.
Украйна не е член на НАТО и алиансът вероятно няма да изпрати войници в страната. Но след нахлуване, засиленото военно присъствие вероятно ще остане по източния ръб на Европа, докато Русия държи украинска земя. Тази перспектива ще възроди спомените за бариера от ерата на Студената война, разделяща Изтока от Запад.
„Ще трябва да има отговор през цялата фронтова линия на НАТО, която действа като възпиращ фактор… и трябва да имате цяла военна стратегия в тази връзка“, каза Нийл Мелвин, директор на изследванията на международната сигурност в Royal United Services Institute (RUSI).
В Европа това би променило из основи нещата, защото сме толкова далече от това да мислим с такива термини“, добави той. Мелвин прогнозира, че държавите ще се нуждаят от „достатъчно големи сили, за да се сражават за дълъг период от време, да привличат нови сили от САЩ, да се борят с кибер проявите“.
„Ще бъде огромна промяна“.
Икономически тревоги
Икономическите последици от една инвазия са неизвестни, но има няколко възможни въздействащи ефекти, които тревожат експертите.
С най-пряк ефект ще е прекъсването на селскостопанското производство на Украйна, което ще се отрази директно върху продоволствените доставки. Страната е един от четирите големи световни износители на зърно. Очаква се тя да представлява около една шеста от световния внос на царевица през следващите пет години, според прогнозите на Международния съвет по зърното. Така че може да се очаква пряк удар върху нейното производство, съответно и предлагането на определени хранителни продукти.
Но по-тревожното е по-мащабното потенциално въздействие върху енергийните доставки и последиците от тежките западни санкции срещу Русия, които се очакват, ако Русия навлезе в Украйна.
„Ако говорите за голям конфликт, той ще засегне един от най-големите енергийни доставчици в света и голяма транзитна страна към останалата част на Европа, това не може да не предизвика значителни последствия върху енергийните пазари“, каза Гулд-Дейвис.
Русия осигурява около 30% от природния газ в ЕС и доставките от страната играят жизненоважна роля в производството на електроенергия и отоплението на жилищата в Централна и Източна Европа.
Тя вече беше обвинена в експлоатация на тази зависимост; Международната агенция по енергетика заяви в сряда, че Русия е отговорна за недостатъчното предлагане на газ в Европа, като е намалила износа си, а през последните месеци страната е оказала и върху Молдова натиск за доставки.
„Виждахме как Русия през последните месеци експлоатира и изостря проблемите на глобалното енергийно снабдяване на по-високи цени“, добави Гулд-Дейвис.
Инфлацията в разходите за енергия вече е ударила милиони домове в Европа. Във Великобритания потребителите ще плащат приблизително 790 паунда (1 075 долара) повече за отопление и осветление на домовете си тази година, според Bank of America. Така че конфликтът в Източна Европа може да предизвика или задълбочи кризите с разходите за живота в няколко страни.
Едно от безпокойствата в Европа е, че Русия наистина може да се справи с разрива с европейския пазар, като се има предвид постепенното нарастване на нейните доставките на газ и въглища за Китай през последните години.
Засилването на тази промяна би причинило „огромно сътресение върху (европейската) икономика, защото те (в Европа – БГНЕС) ще трябва да направят нещо друго“, каза Мелвин. Това потенциално може да забави плановете за постепенно спиране на ядрената енергия в части от континента, ако държавите бъдат принудени трескаво да посягат към енергийни алтернативи.
Администрацията на Байдън извършва планиране при извънредни ситуации, за да подкрепи енергийните доставки на Европа, ако Русия нахлуе, от което се очаква недостиг на газ и шок за световната икономика, казаха висши служители на администрацията във вторник.
Междувременно ЕС работи върху „широк набор от секторни и индивидуални санкции“ в случай на по-нататъшна руска агресия, според изявление на Европейската комисия след виртуалната среща на лидерите на САЩ, Обединеното кралство, Италия, Франция, Германия, Полша, ЕС и НАТО. Байдън каза пред CNN, че ще очаква „значителни икономически санкции“.
Като цяло анализаторите очакват широк пакет от санкции, които могат да засегнат големите руски банки, петролния и газовия сектор и вноса на технологии. Но ефектът върху Европа и останалия свят също ще се усети.
„Всеки път, когато налагате санкции, вие налагате големи разходи за мишената, но и има и риск от обратен удар върху себе си и вашите приятели и съюзници“, каза Нейтън Сейлс, изпълняващ длъжността заместник-секретар по гражданската сигурност, демокрацията и човешките ресурси в Държавния департамент на САЩ по време на администрацията на Тръмп.
И докато се разчита на целенасочени санкции срещу руски физически лица и компании след нахлуването на Русия в Крим през 2014 г., все още има „съществени инвестиционни отношения“ между Русия и Запада, които могат да бъдат разкъсани, каза Мелвин. „Въпросът сега е колко по-далеч биха продължили тези санкции и колко по-изолирана ще стане руската икономика“, добави той.
Наблюдаващ свят
Експертите казаха, че отзвукът от нахлуване и силата на западния отговор ще се усети по целия свят. Някои се опасяват, че всеки ход на Русия, който би могъл да се определи като победа, може да насърчи други нации, замесени в гранични спорове.
„Китай ще следи внимателно за уроците, които може да извлече относно решителността на Запада“, каза Гулд-Дейвис. „Тайванците също ще си извадят поуки от това, въпреки че живее до къде по-мощен лидер“, съгласен е Никси. Остров Тайван и континентален Китай се управляват отделно след края на гражданската война в Китай преди повече от 70 години, но управляващата в Китай компартията вижда острова като част от своя територия и не изключва военна сила, която да го превземе.
Този контекст засилва усещането в някои кръгове, че отговорът на САЩ към кризата в Украйна може да предопредели как следващите поколения в света ще гледат на Америка
„Ще наблюдаваме въздействащи ефекти в продължение на години и може би десетилетия занапред. Диктаторите по целия свят може да кажат, че САЩ са хартиен тигър.
Сейлс посочва „негодни режими като Северна Корея и Иран“, които биха се възползвали от подобен резултат. Той обаче добавя, че съществува и „сценарий, при който САЩ и НАТО ще излязат от тази криза с повишено доверие“, ако един силен отговор предизвика срив на Русия.
Ако руското нахлуване в Украйна доведе до продължително напрежение, в САЩ може да бъде подновен дебатът за ролята им в Европа. „Сега е налице е много отчетлив политически разлив сега между ролята на глобален полицай, която застъпва Байдън, и другият лагер, според който трябва да правим само това, което е в интерес на САЩ“, каза Мелвин.
Макар много последици от руско поведение около Украйна да поставят въпроси, има едно нещо, с което експертите могат да се съгласят. „В международната политика всеки винаги наблюдава всички останали“, каза Гулд-Дейвис. /БГНЕС
