ТРИБУНА

Фалшив ли е положителният тест на Джокович, с който се опита да избегне ваксинация?

Появиха се съмнения относно времето, в което е направен положителния тест за COVID, използван от Новак Джокович, за да влезе в Австралия, за да се опита да се състезава на Australian Open. Той представи резултата от него, за да не се налага да се ваксинира.

Въпреки това, серийният номер на неговия тест от 16 декември изглежда извън последователността с извадка от тестове от Сърбия през този период, събрана от BBC. Той също така е по-висок, отколкото при втория му (отрицателен) резултат от теста от шест дни по-късно.

Молбата му за виза в крайна сметка беше отхвърлена, но не на тези основания.

В какво се съмняват хората?

Документите, представени от адвокатите му пред федералния съд в Австралия, включват два сертификата от PCR тестове – един с положителен резултат на 16 декември и един с отрицателен резултат на 22 декември.

Немска изследователска група, наречена Zerforschung, първо установи несъответствието, че по-ранният тест има по-висок код за потвърждение от по-късния.

Те написаха блог, озаглавен „PCR тестовете за пътуване във времето на Новак Джокович“, и си партнираха с немския новинарски сайт Der Spiegel, който съобщи за проблема.

Документите, представени на федералния съд в Австралия, включват един от изпълняващия длъжността директор на официалния здравен орган на Сърбия, потвърждаващ, че датите в тези сертификати са точно отразени при провеждането на тестовете.

Ровейки по-дълбоко в числата

Джокович е тестван в Сърбия и е получил резултатите си от Института по обществено здраве на Сърбия.

Всички тези резултати от теста имат уникален код за потвърждение.

От BBC проверяват дали тези числа се генерират в строг хронологичен ред в единна национална база данни към момента на обработката. Ако е така, това би поставило под въпрос защо предишният тест има по-висок сериен номер.

От медията събират данни от колкото се може повече сръбски сертификати. 21 са предоставени от колеги от BBC базирани в Сърбия, всички издадени от Института по обществено здраве. Други 35 са получени от Милован Суваков – сръбски учен, базиран в САЩ, който публикува някои от собствените си данни в Twitter.

Кодовете за потвърждение във всички случаи бяха разположени в същата хронологична времева линия като първоначалната партида, изпратена от журналисти в BBC, и показаха, че колкото по-ранна е датата на резултатите от теста, толкова по-нисък е номерът на кода за потвърждение.

Единственото отклонение от всички кодове за потвърждение е положителният тест на Джокович на 16 декември.

От BBC притежават и други тестове от 16 декември, както и от дните от преди и след това.  Всички те следват очаквания модел с числата за потвърждение, нарастващи хронологично.

Ако след това вземете кода за потвърждение за положителния тест на Джокович на 16 декември (7371999), той се вписва в линия между резултатите, които медията притежава за 25 декември (7366969) и 28 декември (7415312).

Това изглежда предполага тест между тези две по-късни дати.

Какво може да обясни несъответствието?

Двата теста, направени от  Джокович, са били обработени в различни лаборатории и е възможно тези лаборатории да са били с различни партиди кодове за потвърждение.

Това може да обясни защо първият му тест има по-висок код от втория.

В списъка с кодове за потвърждение на BBC обаче имаме два, които бяха обработени в същата лаборатория като положителния тест на Джокович (два дни и четири дни след неговата проба). И двата имат по-ниски кодове за потвърждение.

В допълнение, резултатите от тестовете, които журналистите събират, бяха обработени в осем различни лаборатории и няма нищо в данните, което да предполага, че различните лаборатории имат отделни партиди кодове за потвърждение.

„Винаги има възможност за грешка“, казва Джордже Кривокапич, специалист по сигурността на данните и цифровите данни. „Но ако беше така, щеше да има просто обяснение. Не виждам защо държавните органи просто не биха обяснили това.

От BBC предоставят всички свои констатации на Института за обществено здраве на Сърбия, както и на правителствената служба за информационни технологии.

Журналистите многократно и по различни канали се опитват да се свържат с институциите, но все още не са получили отговор. Свързват се и с екипа на Джокович, но не получават отговор от тях.

loading...
Кликнете, за да коментирате

Отговорете

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To Top