Първите дни на новата година обикновено са сравнителен спокоен период, лишен от планирани политически събития. Затишието обаче често пъти се оказва измамно: през 2020 г., например, при удар на американски дрон на 3 януари близо до летището на Багдад бе убит влиятелният ирански генерал Касем Солеймани, смятан за „мозъка“ на задграничните операции на Ислямската република. Тази година в центъра на световното внимание изненадващо се озова една страна, която рядко попада под светлините на прожекторите и бе смятана за сравнително стабилна и по-богата от своите съседи в региона: Казахстан.
Когато на 2 януари в западния казахстански град Жанаозен започват протести срещу поскъпването на автомобилните горива в богатата на петрол, газ и уран бивша съветска република в Централна Азия, те надали са отразени от някоя западна медия. Броени дни по-късно рефренът „Старче, вън!“, насочен срещу продължаващия да дърпа задкулисно конците в Казахстан влиятелен бивш дългогодишен президент Нурсултан Назарбаев, вече отекваше в целия свят.
81-годишният Назарбаев, който управляваше еднолично огромната степна държава с население от близо 19 милиона души в продължение на три десетилетия – още отпреди тя да стане независима след разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г., формално се оттегли през 2019 г., като предаде властта на посочен лично от него приемник – Касъм-Жомарт Токаев. Според наблюдатели Назарбаев – истински „феодален старец“, се е спрял на своето протеже по няколко причини: 68-годишният дипломат от кариерата бе смятан за приближен и лоялен на „Водача на нацията“ и е живял дълги години в чужбина, т. е. не е имал възможност да изгради своя мрежа от съюзници вътре в страната.
Събитията в Казахстан се развиха колкото изненадващо, толкова и бързо. Протестите в Жанаозен срещу почти двойното поскъпване на субсидирания до края на миналата година газ в бутилки за броени дни обхванаха цялата страна, поставиха по-общи политически искания и се изродиха в насилие. Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) – доминиран от Русия военен блок, в който членува и Казахстан – мълниеносно изпълни искането на Токаев и изпрати миналия четвъртък около 2500 свои военни, за да „стабилизират обстановката“. Днес контингентът на ОДКС вече започва поетапното си изтегляне.
Равносметката: вероятно десетки убити, стотици сериозно ранени и над 10 хиляди арестувани. Животът в Казахстан почти се нормализира, дори в най-големия град и икономически център на страната, Алмати, където напрежението бе най-високо, а сблъсъците – най-кървави.
Казахстанският президент и руският му колега Владимир Путин, негов ключов съюзник, обвиниха за размириците чужди сили и „международни терористи“, макар и без да представят никакви конкретни доказателства.
В същото време Токаев проведе де факто чистка на кадрите на Назарбаев. Казахстанският президент отстрани своя предшественик от ключовия пост на председател на националния Съвет за сигурност, а племенника му – като негов заместник. Влиятелният ръководител на Комитета за национална сигурност Карим Масимов бе не само уволнен, но и арестуван по неуточнени обвинения в държавна измяна. Правителството бе сменено още в първите дни на протестите, като се смята, че Токаев е поставил свои хора на мястото на верните на Назарбаев кадри.
Протестите в Казахстан избухнаха на пръв поглед напълно неочаквано, но може би не съвсем. Най-голямата бивша съветска република след Русия бе смятана и за една от най-стабилните, но там на практика никога не е имало избори, признати за свободни от независими наблюдатели. Партията на Назарбаев „Нур Отан“ („Светло отечество“) винаги е печелила с голямо мнозинство и на практика нямаше официални канали за изразяване на обществено недоволство.
Назарбаев бе изградил истински култ към личността си, който изглежда го правеше имунизиран срещу критики, отбелязва Франс прес. Той се самопровъзгласи за „Водач на нацията“, а столицата Астана бе преименувана през 2019 г. в негова чест на Нур Султан. В чужбина цяла армия от консултанти като бившия британски премиер Тони Блеър получаваше щедри възнаграждения, за да изгради на Назарбаев имиджа на мъдър държавник с важен принос за ядрената дипломация и световния мир.
Всички тези ласкателства станаха на пух и прах само за няколко дни. Нещо доскоро немислимо, в югоизточния град Талдикорган демонстранти дори събориха статуя на „Водача на нация“.
Въпреки официалната реторика за външна намеса социалните мрежи се изпълниха със слухове за битки за властта между привържениците на Назарбаев и неговия наследник, отбелязва още Франс прес.
Първият казахстански президент се хвалеше, че е постигнал в продължение на две десетилетия висок икономически растеж, стъпил върху енергийните ресурси. Националното богатство обаче се оказа неравно и най-вече несправедливо разпределено, а пандемията от новия коронавирус, която нанесе тежък удар на цялата световна икономика, изглежда бе лакмусът, извадил на показ масовата бедност в страната и отприщил вълна от недоволство.
Нещо много показателно, във вторник казахстанският президент обвини своя предшественик и доскорошен ментор, че е благоприятствал появата на „каста от богаташи“. Време е да се обърне внимание на народа, каза Токаев и постави акцент върху повишаването на ниските доходи в една богата на ресурси страна.
Синове, зетьове, внуци и други близки на Назарбаев контролират в момента важни постове и икономически интереси в Казахстан, отбелязва по този повод Франс прес.
Когато има трусове в една важна геополитически държава със стратегическо местоположение между Русия, Китай и граничещи с Афганистан бивши съветски републики, неминуемо възниква въпросът и за външната намеса. Още повече, че по казахстанските улици имаше не само мирни, но и въоръжени с автоматично оръжие демонстранти, които на практика остават пълна енигма.
Ройтерс отбеляза на 7 януари, че внезапно избухналата криза е дошла в лош момент за Путин, като е била нежелано отвличане на неговото внимание, сериозно насочено към други места. И наистина за руския президент, определил разпадането на Съветския съюз за „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век“, идването на враждебно настроен режим във втората по площ и население държава от Евразийския икономически съюз би било истинска катастрофа – удар от мащаба на идването на прозападна власт в Киев. Показателно е колко бързо реагира доминираната от Москва ОДКС.
Освен това кризата в Казахстан избухна в навечерието на преговорите на Русия със САЩ и НАТО тази седмица по поисканите от нея гаранции за сигурност. Западът предварително отхвърли главните условия на Москва като неизпълними, а прокремълски анализатори видяха в размириците „своеобразен отговор“.
Също на 7 януари Дойче веле коментира, че размириците в Казахстан са истински кошмар за Путин, тъй като възниква въпросът дали самата Русия „не е следващата“.
Няколко дни по-късно обаче ситуацията изглежда далеч по-безопасна за руския президент. Дали пък размириците не са били добре планирана операция за навременна планирана подмяна на казахстанския управленски елит, докато не е станало прекалено късно?
Освен това Казахстан не е Украйна, в части от която антируските настроения исторически са силни. По всичко изглежда, че стратегически важната бивша съветска република ще остане част от „руския свят“, а Москва ще продължи да пази грижливо своя контрол върху нея.
