Ако учебната година започва от 1 септември, най-много биха спечелили учениците, смята Диян Стаматов – председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и директор на 119-то Средно училище „Акад. Михаил Арнаудов“ в София.
Той отбелязва, че при начало на учебната година от 1 септември, може да има разумно, ново разпределение на учебното време, с по-голяма зимна ваканция, която да даде възможност за гъвкавост при ползване при сериозни грипни вълни, студени зими и замръзнали пътища. Началото на втория учебен срок би могло да започне след края на зимната ваканция.
При начало на учебната година от 1 септември би могло да има изпитна седмица през юни с концентриране на изпити – като държавните зрелостни изпити, националното външно оценяване в 7-и и в 10- клас, изпити в 8-и клас. Би могло да има възможност за гъвкаво приключване на отделните училищни етапи до 15 или 30 юни, съобразено с възрастта на учениците. Подобна промяна ще доведе до сериозни размествания в организацията на всички други рутинни изпити – поправителни, септемврийските държавни зрелостни изпити, с необходимост от детайлно преосмисляне на сегашните олимпиади, които са без никаква добавена стойност и смисъл в този си формат и вид, казва Стаматов, цитиран от БТА.
Той отбелязва, че исторически погледнато 15 септември се приема като празник – България тръгва на училище.
„Звучи добре. Някога се е наложило заради спецификата на страната ни като аграрна икономика. Години по-късно страната ни е с друга насоченост и остана само евтиното септемврийско море, като аргумент за късното начало на учебната година. В днешно време, когато нищо не е както преди, е добре да започне смислен и стойностен дебат за всички положителни и негативни страни от евентуална промяна на началото, продължителността и завършването на учебната година в училището ни. Като позитив се очертава спестяването на разходи за парно и ток през евентуално по-дългата зимна ваканция. Средства, които могат да бъдат вложени в нещо по-смислено“, заявява Диан Стаматов.
Според него има също няколко трудности и негативи: в началото на септември е все още горещо, а с югоизточното изложение на училищните сгради ще има неблагоприятни последици за ученето, заради високите температури; подготовката на учебната година би следвало да започне към 15 август, което предполага ранна организация за училищните ремонти, а учителите да се върнат в училище в последната седмица на август. Започването на учебната година от 1 септември „би било силен удар по туризма“, посочва Стаматов и допълва, че семействата с по-крехки бюджети предпочитат да ходят на море през септември.
„Законово е регламентирано учебната година да е от 15 септември. Макар и процедурно трудно, законът може да бъде редактиран при добра аргументация, която да е в полза на учениците и на цялото ни общество. Тази идея се предлага за трети път. Преди години обществото ни не прие идеята и тя не се реализира. Сега е друго време. Въпреки, че за пореден път се повдига темата за започване на учебната година на 1 септември, все още липсва ясна концепция за необходимостите от промяната. Няма яснота дали промяната на началото на учебната година ще доведе до такава по отношение на учебните програми, учебните планове, нормативите на учителите, външните оценявания, държавните зрелостни изпити и изпитните сесии в 4-и, 8-и, 10-и и 12-и клас. Логично е подобна промяна в средното образование да се отнесе към и висшето образование. Вместо традиционното начало на 1 октомври в него, да се измести на 15 септември. Това ще доведе до ранно приключване на летния семестър и до възможността студентите да се включат още през май в студентските бригади в чужбина. Пандемията преобърна всичко. Може да се видят всички положителни страни на подобно изменение. И да се предприемат стъпки. Не бива да се забравя, че една такава уж малка промяна ще доведе до сериозни промени в цялото ни общество, транспорт, организация, дейности“, обобщава председателят на Съюза на училищните директори.
