Римска монета и ограбена гробница на епископ на старта разкопките в Перперикон
След изключително успешните разкопки в средновековния замък Вишеград край Кърджали екипът на проф. Николай Овчаров е вече на античния и средновековен град Перперикон за 21-ата поредна археологическа кампания на този най-известен обект на културно-историческия туризъм у нас.
С повече от 60 работници в рамките на 3 месеца през това лято продължават проучванията на Южния квартал, където преди няколко години бе разкрита най-голямата ранно-християнска църква в Родопите. Тя е огромна трикорабна базилика с дължина 34 м и вероятно е представлявала център на голямата архиепископия Родопи от VI-VII век.
През миналата година археолозите попаднаха от запад на серия монументални сгради, където се е намирала резиденцията на архиереите. Особено забележителна е ротондата мавзолей, в която вероятно е бил погребан някой от най-изтъкнатите църковни водачи на християните във Великата планина. Нейните архитектурни паралели водят към центъра на късната Римска империя и по-специално – към плана и формата на мавзолея на Теодорих от Равена.
Тазгодишните разкопки целят да разкрият останалите части от архиерейската резиденция. Още през първите дни от кампанията археолозите извадиха от земята десетки находки – монети, фибули с надписи, накити. Сред тях е интересен отлично запазения екземпляр на фолис от края на III и началото на IV вeк, когато след дългото еднолично управление на император Диоклециан Римската империя е управлявана от тетрархията на двама августи и двама цезари. От предишните проучвания е известно, че именно в тези десетилетия големият и важен град получава мощни крепостни стени, предназначени да го бранят от нашествията на варварите.
Много интересна е и гробницата на архиерей от V-VI век, която за съжаление била ограбена още в древността. Както много други съоръжения на Перперикон, тя е изцяло изсечена в скалите и е била покрита с масивен каменен капак. Днес скелетът на висшия духовник липсва, но предназначението на гробницата личи от характерната ориентация север-юг и от специфичната седалка, поддържала тялото на покойника в полуседнало състояние. Това са белези, отличаващи архиерейските погребения от тези на обикновените хора, коментира проф. Овчаров.
