България платила 700 хиляди лева на Лувъра, за да постави наши експонати в коридор
Служебният министър на културата Велислав Минеков съобщи на брифинг за нецелесъобразно по думите му изразходване на средства за първата българска изложба в Лувъра през 2015 година, предаде БТА.
За първи път нашите съкровища са показани във Вашингтон през 1974 г. и това е първият опит да покажем нашата история и минало, което води до невероятен успех, но успехът има своето финансово изражение, обясни Минеков.
По думите му изложбата през 1974 г. носи на България близо пет милиона долара в онези години. „След този успех започва показване на нашите съкровища по целия свят – навсякъде, където е възможно, няколко пъти във Великобритания, в Германия, Италия, Токио. И всеки път това е носило огромни приходи“, добави Минеков.
„За първи път ние плащаме, за да представим нашето културно наследство – такова нещо никога не се е случвало“, заяви министърът.
„България плаща на Лувъра близо 700 хиляди лева, за да бъдат поставени експонатите в един нещастен коридор, обяви Минеков.
По думите му, за да бъде събитието отразено подобаващо, са поети към български журналисти, които да опишат случая като величав и съществен – без да бъдат запознати, че държавата е платила за „това наше щастие“.
„Разходите, които съм установил до момента, са близо 20 хиляди лева. За съжаление, едни журналисти са били по-любими от други, което се вижда от цената на техните пътни дневни. Едни са настроени за 2000 лева, а други – само за 246“, каза още министърът.
„Няма да разреша подобно излагане на нашите културни ценности по този начин, тъй като това е наистина щета. Може би е добре да има някакъв музеен обмен“, коментира още Минеков.
Проф. Минеков представи и новия директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Успешният архитект и мениджър Петър Петров оглави Института след спечелeн конкурс.
„НИНКН ще отговори на очакванията на обществеността“, заяви арх. Петров и обобщи основните сред тях – преустановяване на забавянето на преписките по съгласуване, както и вземането на адекватни мерки, свързани с опазване на културното наследство. По думите му Закона за културното наследство има „належаща, крещяща нужда от промени, защото без тях горепосоченото е невъзможно. В момента имаме неприложими процедури, описани в този закон“. Арх. Петров се ангажира и с дигитализацията и актуализацията на статути и режими на опазване на недвижимите културни ценности от НИНКН.
Министър Минеков обяви също, че обещаната от него възможност за свободен износ на авторски произведения в чужбина вече е факт. „Писмото ми до Агенция „Митници“ е подписано. Честито на българските художници!“, заяви той. Износът ще става чрез попълване на декларация от страна на авторите на творбите, която ще бъде качена на сайта на МК.
Проф. Минеков сподели още, че Министерството на културата е било „обрано до дъно още в началото на месец май“. „Всичко е било разходено безобразно, а всеки ден идват проекти, желания за фестивали и културни събития, на които в момента не ни е възможно да помогнем“, заяви служебният министър. Той каза още, че се води диалог с различни министерства, общини и институции за осигуряването на по-висок бюджет на МК. „Всички подопечни на Министерството по някакъв начин са свикнали с мизерията. Нека всички тези, живели в тишина, да започнат да говорят силно“, призова проф. Минеков. Той заяви, че и впоследствие, в качеството си на гражданин, ще следи и настоява следващият министър да продължи контрола и изпълнението на започнатото от него и екипа му.
Велислав Минеков напомни на медиите, че на 30 юни изтича законовият срок, в който трябва да подадат своите декларации в МК. Той призова политическите партии, сключващи договори за предизборна реклама, да не го правят с медии, които не присъстват в публичния регистър на Министерството на културата. А във ведомството ще бъде създадена работна група, която да огледа не само правилата за подаването на декларации, но и за намирането на най-подходящото решение, което да подсигури добра информираност на обществото относно медийните собственици и тяхното финансиране.
