Апелативният специализиран наказателен съд увеличи присъдите на скандалния бивш кмет на белослатинското село Галиче Ценко Чоков и неговия син Мартин, подсъдими за участие в организирана престъпна група, за лихварство, отвличане, побой с нанасяне на телесни повреди, палежи, съобщи „Правен свят“.

Двамата бяха задържани през 2016 година, а две години по-късно Специализираният наказателен съд осъди Ценко Чоков на 4 години и 6 месеца затвор. Той бе признат за виновен по три от петте обвинения, повдигнати срещу него – за отвличане, побой и палеж на автомобил, а бе обявен за невинен за лихварство и ръководене на престъпна група.

Синът му Мартин бе обявен за невинен за участие в организирана престъпна група, но виновен за заплаха за убийство, побой и лихварство. Съдът определи едно общо наказание за двете присъди от 4 години и 5000 лв. глоба.

Сега апелативните спецмагистрати приеха, че първоинстанционният съд правилно е осъдил двамата Чокови, но наказанията им трябва да бъдат завишени. Така бившият кмет на Галиче получи 5 години затвор, а синът му – 7 години.

Ценко Чоков трябва да заплати и разноски в размер на 1 250 лева, а Мартин – на стойност 243,22 лева.

В съдебната зала обаче станаха известни брутални подробности от побоите, които бащата и сина нанасяли на хора в Галиче.

„Умри свиня, пребий го тоя, тоя ли не можеш да пребиеш“ – така крещял Ценко Чоков, докато налагал с брадва по главата и тялото младеж от селото. В мелето участвал и синът му, който също ритал и удрял момчето.

След като откарал сина си в болницата, бащата на пребитото момче се върнал в село Галиче и се срещнал с Чоков, който му казал: „Направо ще го ликвидирам, ще го смачкам тоя човек“.

Вследствие на зверския побой на младежа била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота – мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание. В резултат на получените множество удари, нанесени от подсъдимите с ръце, крака и с брадва по главата и тяло на частния обвинител, последният получил множество наранявания и синини по главата и тялото, лявото му око било увредено, трудно уринирал. Урината му била кървава, бъбреците го болели, получил трайни проблеми с ерекцията.

От фактическата страна на делото излизат и още множество случаи на побой и гавра с хора от селото от страна на Чоков.

Синът му Мартин пък развивал мащабна лихварска дейност в селото, още докато бил непълнолетен. Той раздавал различни суми пари от 100 лв. до над 2000 лв. на местни граждани, като им определял лихви от порядъка на 20% или 30%. В един от случаите, в който Мартин тръгнал да събира вноските по заемите, които е раздал, той се обърнал към един от длъжниците с думите: „Ей, мангал няма ли вече да ми даваш лихвата. Докога ще ви чакам“. След което получил исканата от него сума. Случаите, описани от съда са десетки.

В друг от случаите, на неустановена дата през месец януари 2013 г. местен жител на Галиче се разхождал из селото със свои приятели. Пред тях спрял бял на цвят автомобил марка „Тойота“, от който слезли подсъдимите Мартин Чоков, Димитър Каменов и Иван Йорданов Тодораков. Тримата започнали да го удрят с юмруци, той паднал на земята, като подсъдимите започнали да го ритат с крака, след което го напъхали насила в багажника на колата, качили се в нея и потеглили. След няколко метра багажникът на колата се отворил, тримата подсъдими слезли от автомобила, извадили човека от багажника, качили го в купето, на задната седалка и потеглили.

Отправили се към полето между село Бърдарски Геран и село Галиче. Там тримата подсъдими извадили пострадалия от колата и започнали да го бият, като го ритали с крака, удряли с ръце и крещели „сега ще умреш“. Подсъдимият Иван Йорданов Тодораков казал, че знае в Кнежа дълбок геран, където можело да го хвърлят и никой нямало да го открие. След като спрели да го бият, Мартин Чоков свалил насила анцуга и гащите на жертвата си, накарали го да легне на земята по корем, подсъдимият Каменов седнал на гърба му, а Мартин Чоков на краката му, като последният напъхал в ануса му стъклена бутилка.

Присъдите могат да бъдат обжалвани и протестирани пред Върховния касационен съд (ВКС).