Кърт Вонегът е американски писател, който майсторски прави микс от научна фантастика и социална сатира в своите произведения. Той е най-известен със способността си да адресира различни важни въпроси и теми към съвременниците си по начин, който включва и елементи от фантазията. Въображението и талантът му създават едни от най-добрите романи през миналия век в САЩ. Американският романист и сатирик се изявява и в областта на изобразителното изкуство.
Роденият на 11 ноември 1922 година в Индианополис Кърт се занимава и с журналистика. От най-ранна възраст той бил заинтригуван от идеи за научна фантастика и когато светът навлезе в ядрената епоха, той и други писатели се занимават с въздействието на ядрената бомба.
Вонегът е участвал във Втората световна война. Заловен е от германците и е закаран в Дрезден в кланица за месо, където е оцелял от бомбардировките на съюзниците, като се е скрил в месомелачката под сградата. Това преживяване става основа за завладяването и оцеляването на бомбардировките в Дрезден в най-известния роман на Вонегът – „Кланица 5”. С елементи и на научната фантастика и на собствената си фантазия писателят изследва темите за религията и спорната божественост на Христос и за вечния дебат за съдбата и свободната воля по нов и изключително модерен сатиричен начин. Вонегът продължва да анализира същите теми, заедно със Студената война и постоянната заплаха от ядрена война в други романи, включително „Закуска за шампиони”. Сред известните му творби са „Сирените на Титан”, „Механично пиано”, „Майка нощ”, „Котешка люлка”, „Затворникът”, „Времетръс”, „Никога вече самота”.
Неговите бъдещи светове винаги са били антиутопични по природа, може би като предупреждение за това какво би могло да се случи, ако на тези много сериозни социални опасения бъде позволено да продължат разрушителния си ход. Но тези негови видения винаги са били представени с почти лек, забавен начин. В кратката си история „Харисън Бержерон“ Вонегът представя свят, в който хората са принудени да бъдат равни, носейки „недъзи“, и никой не може да поддържа мисъл за повече от десет секунди.
Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст и рисунки в книгите си. Езикът му е увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. Романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Той представя в някои романи историята на планетата като своеобразна критика на индустриалното и технократско общество – някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини.
Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или пък се добавят подробности, които постепенно изграждат образа, при което редовните читатели биха могли да откриват във всеки следващ роман неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.
Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма. През март 2007 година Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на днената дата през 2007 година в Ню Йорк.
Ето интересни мисли на Вонегът за живота, хората, смисъла и любовта:
Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.
Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.
Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.
Живеем на света без цел, ако не успеем да си измислим такава цел. В това съм напълно убеден.
Навсякъде и винаги правосъдните системи не се вълнуват изобщо дали е постигната справедливост. Както с гладиаторите на римляните, правосъдните системи са начин несправедливите правителства – а други правителства няма – да са страшно забавни, когато на карта е заложен животът на съвсем истински хора.
Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо.
Всички успели писатели имат красиви жени. Някой трябва да изследва този феномен.
Бедността е сравнително леко заболяване,… но безполезността ще убие и силни, и слаби души, и винаги ще убива.
Добрата стара Земя – можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи.
Най-страшната истина, пред която трябва да се изправим, и която вероятно ще ме направи несмешен до края на дните ми, е, че поне според мен на хората им е все едно дали планетата ще съществува и занапред. Имам чувството, че всички живеят, все едно са в „Анонимни алкохолици“ – ден за ден. Още няколко дни ще бъдат достатъчни. Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им.
Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля.
За мен светец е този, който се държи почтено в непочтено общество.
Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват.
Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.
Ние не сме в състояние да се избавим от злите помисли на човечеството. Но можем да се избавим от машините, които ги привеждат в действие. Давам ви свещена парола: РАЗОРЪЖЕТЕ СЕ
Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.
Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.
