Избори 2021 станаха заложник на пандемията.
Ковид-19 „потопи“ предизборната кампания през втората седмица от нейния старт, а участниците нямат сили да „изплуват“.
Галопиращото разпространение на заразата, претоварените с пациенти болници, увеличението на смъртните случаи и в добавка – спряната ваксинация с „АстраЗенека“, бяха доминиращата тема през последната седмица. Кампанията стана фон на отключилите се с нова сила ковид-събития.
Отсъствието на логика в поведението на властта през първата половина на месеца дори проправи път на хипотезата, че изборите могат да бъдат отложени и това е била целта на „най-либералните мерки в цяла Европа“.
На 18 март режимът бе драстично затегнат. Засега до 31 март…
Според здравния министър, кандидат на ГЕРБ за депутат, „изборите не са застрашени от разпространението на коронавируса“. Но изявленията на здравните власти отдавна се четат с едно наум, тъй като мненията им са, меко казано, подвижни.
На този етап не е ясно също така как ще повлияе локдауна върху развитието на епидемията, която се задъхва от разпространението на нови щамове и дефицит на виксини.
Десет дни достатъчни ли са за укротяване на епидемичния натиск? Не, казвват отсега здравните власти. Едно изглежда сигурно – ще има ниска избирателна активност на 4 април, ако вотът се състои според указа на президента. И ако кампанията продължи да бъде сива и монологична.
Дали да гласувам изобщо, а не за кого, сякаш става основният въпрос пред всеки избирател.
Предимство в тази ситуацията имат партиите с твърд електорат и клиентели. Бонус ще получат и тези, които успеят да мотивират младото поколение.
Как се развива кампанията в този непознат за партиите контекст?
Настроението е минорно, липсва сблъсък на големи идеи, на идеологии, няма динамика дори по линията статукво-промяна, очертана на летните протести. Кампанията за Избори 2021 тече като репетиция, а не като същинско и важно за бъдещето на нацията събитие.
Няма увличащи вниманието скандали и разкрития, които да дадат релеф на предизборното състезание.
Интересът към първоначалните презентации и послания избледня и кампанията навлезе в коловоза на абсолютната предсказуемост, която „приспива“ избирателната общност. Ако изобщо остане на канала „избори“.
Ако не превключи, докато някои участници се карат един през друг и горкият зрител не разбира нито дума.
Емоциите на хората са на Ковид-вълна, не на предизборна.
Пандемията размества и геополитически пластове, но под плътна пропагандна завеса. Старото се променя, но новото не е дошло. Това прави крайно предпазливи и българските политически играчи. Никой не поема излишни рискове, които могат да му струват проценти. Визия за пост-ковид няма.
Липсата на динамика във видимия спектър на кампанията се отлежда и в социологическите данни, където няма промяна. Пет формации имат запазено място в следващото Народно събрание (засега), сочат данни на „Тренд“. Това са ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС и Демократична България. Около бариерата от 4% се движат ВМРО и „Изправи се.Мутри вън!“
Това отчетливо говори, че всички претенденти, включително основният опонент на ГЕРБ – БСП, правят кампания, която дотук не води до успех.
Впрочем, замръзналата електорална картина се очертава като „български феномен“. На регионалните избори в две германски провинции партията на Меркел и баварските й съюзници претърпяха горчиви загуби. Отстъплението е резултат от две неща – аферата с предпазните маски на депутати от ХДС и неуспехите на правителството във ваксинацията.
В България всякакви афери и несполуки не намират сякаш отражение в изборните резултати. При „български модел“ – „български феномен“…
И все пак къде е опозицията? Може ли трендът да бъдат обърнат?
БСП реагира бързо на националния локдаун: „Дотук се стигна поради некомпетентно, хаотично и непоследователно управление на кризата от правителството на Борисов. В цял свят отговорните държавници обявяват локдаун заедно с компенсаторни икономически и социални мерки. Само българското правителство не го прави.“ (Корнелия Нинова, 18 март, Лом).
Шест основни мерки предлага левицата: да се възстановят списъците на рискови групи; личните лекари да се заемат с ваксинирането; спешно да се осигурят ваксини извън договорените – руска и китайска; да се обособят ковид болници и чисти болници; да се обяви данъчна ваканция за бизнеса; да се подпомогне всяко домакинство с ежемесечна сума.
БСП първа изговори ясно, че България трябва да преговаря за доставки на руската ваксина Спутник V.
Правителството обаче залага на общоевропейско решение. Борисов изключва самостоятелни преговори с руснаци и китайци за доставка на ваксини. Той поиска възстановяване на пропорционалното разпределение на ваксините и компенсации, като се присъедини към формат от още пет държави – Австрия, Чехия, Латвия, Словения и Хърватия. В европейските медии канцлерът Себастиан Курц, който алармира за несправедливост при доставяните количества, бе упрекнат, че отклонява вниманието от бавната ваксинация в страната си. Дали не го прави и Борисов?
Слабите места на управлението на коронакризата в България са две. Първото е отказът от квотите, които ни се полагаха, и фаворизирането на „АстраЗенека“. Второто, оставяването на възрастните и болните на опашката за ваксинация и оскъдните количества за личните лекари.
Това са точките, които опозицията трябва да използва максимално, ако иска да разчита на успех.
Остри са реакциите и от други партии от опозиционния спектър. „Републиканци за България“: „Борисов е загубил битката с пандемията, в България цари пълен хаос с ваксините и някой е длъжен да поеме политическата отговорност за това.“ (Павел Вълнев).
„Демократична България“ (Христо Иванов): „Д-р Хаос е името на Борисов. Трябва ни управление, което да извади парите от чекмеджетата на Борисов и да ги даде на засегнатите хора и бизнеси.“
ДПС са категорични, че „без ваксинация трудно ще се справим с кризата. Второстепенен е въпросът откъде и кой с кого ще преговаря, по-важно е да има избор и налични ваксини“ (Халил Летифов).
Преди локдауна ВМРО се обявиха против ново затваряне на държавата (Юлиян Ангелов, „Референдум“, БНТ).
Очаквано, най-колоритен в изказването си бе топопозионерът на НОЩ и кандидат от АБВ доц. Атанас Мангъров, който отсече: „Тези хора ни мислят за идиоти. Ние сме наистина идиоти.“
Лидерски кампании – Борисов, Нинова, Трифонов
Както обикновено, ГЕРБ води лидерска кампания, а фокусът е изцяло върху Борисов. Лозунгът „Работа, работа, работа“ също е гарантиран с неговия подпис.
Водачите на листи работят на терен, но никога не пропускат да подчертаят, че постиганото дотук и предстоящото (главно пътища, саниране, строежи) е заслуга на Бойко Борисов.
Обемна програма – цели 120 страници, представи ГЕРБ, но с огромно закъснение и забележете, в отсъствието на лидера. Акцентът е изместен към джипката и всекидневните обиколки. Борисов дори няма нужда от класическа кампания. Той продължава комуникацията с електората по познатия начин, който засега, види се, му носи успех.
Около Корнелия Нинова, която е всеки ден на терен, се концентрира и кампанията на БСП. Лидерът на БСП притиска с въпроси, предлага прагматични решения. Ресурсите на партията тук обаче са по-ограничени, тъй като властта разполага с повече възможности да присъства публично.
Кампанията на основния опонент на управляващите се концентрира около основния лозунг „С грижа за хората“ и определението „срутището ГЕРБ“.
И още: „Само БСП има възможност да победи ГЕРБ. Всичко друго е разпиляване на гласове и бетонира статуквото“.
„Не само говорим, а действаме.“
„Направихме промяната първо при нас и скъсахме със задкулисието и скритите договорки вътре в партията, за да претендираме, че можем така чисто и почтено да управляваме и страната.“
Вътрешното разделение обаче продължава да оказва влияние върху начина, по който електоратът възприема партията.
Около лидера се върти и невидимата публично кампания на „Има такъв народ“. Каналите за комуникация с гражданите са малко – фейсбук, телевизията на Слави Трифонов, сайтът на партията.
Най-загадъчният субект на Избори 2021 печели главно чрез патоса на отрицанието (ние сме срещу всички и срещу статуквото). От 2016 насам Слави Трифонов е в ролята на несистемния играч, какъвто бе и Волен Сидеров през 2005 година, когато без видима кампания влезе в парламента. Шоуменът обаче трябва да бъде царят или Борисов, за да изпълни целите, заложени в референдума. Засега това не е постижимо.
Трифонов привлича протестен вот, но губи от своята енигматичност. Пандемията също не работи в негова полза. Очертаващата се ниска избирателна активност може да му поднесе неприятна изненада.
Исканото от него намаляване на субсидиите и мажоритарен вот (подкрепено и от Мая Манолова) може да бетонира задкулисната власт на олигархичните кръгове.
Класическите кампании – ДПС, ВМРО, „Републиканци за България“
Класическа кампания води ДПС – централният лъч е всеки ден на терен, а партията се придържа към основните послания за рестарт на държавата и нуждата от ускорено развитие. Реториката на партията е много остра спрямо ГЕРБ. Тезата, че сегашните управляващи трябва да понесат политическа отговорност за последните места в Европейския съюз, проправя пътя към лансирането от ДПС предложение за експертно правителство.
При патова ситуация след 4 април идеята ще набира популярност.
Динамична е кампанията и на „Републиканци за България“, които нямат какво да губят, но могат да спечелят. Организационният локомотив е Цветан Цветанов, финансовият – неговият заместник Павел Вълнев. Двамата правят дует, а посланията им са в една посока.
„България не прилича на европейска държава, тя вече е по-зле и от африканските републики. Нямаме конкурентна икономика, а комунистически капитализъм. Парите и държавните поръчки се раздават през прозореца на джипката. Заедно ще променим всичко това“ (Павел Вълнев).
Червените коалиционни линии за РБ са БСП (по геополитечския вектор), ГЕРБ и ДПС.
Разграничението на Цветанов от Борисов продължава: „Винаги сме имали различия. Щях да напусна ГЕРБ и без „Апартаментгейт“ (Цветанов в лидерско интервю пред Би Ти Ви).
ВМРО има няколко основни теми, които развива с упоритостта на китайската капка – патриотизмът, македонизмът, Истанбулската конвенция и заплахите на неолибералната доктрина.
Къде е протестът?!
Партиите, които бяха най-активни на летните протести, печелят отделни точки, но не успяват да вдигнат нова вълна.
Кампанията на „Демократична България“ остава затворена във формата на видеоклипове. Видеонаблюдението обаче, за което се пребориха по юридически път, е успех. 11 000 смартфона на техни представители ще могат да предават броенето на бюлетините на 4 април вечерта, ако обжалването на ЦИК се провали.
Мая Манолова се опитва да прави кампания, но конкуренцията за протестния вот е жестока, а партията, по думите на самата Манолова, ще си партнира с „Демократична България“ и Слави Трифонов. Тоест, „Изправи се.Мутри вън!“ губи характерност. Защо да рискувам да гласувам за Мая, като мога да пусне бюлетина за Трифонов и тя да бъде отчетена?
Вотът на диаспората – гневът нараства
Докато в България кампанията тече вяло, сънародниците ни зад граница са силно мотивирани да гласуват.
Бяха подадени рекорден брой заявления, като в редица държави от Европейския съюз ще бъдат открити и рекорден брой секции. Но не и в тези извън Съюза заради законовото ограничение от 35 секции. Силно засегнати от рестрикцията са българите във Великобритания и САЩ. На Острова заради ограничението ще бъдат орязани 50 секции, докато в Турция, където то също важи, ще бъдат само осем.
„Демократична България“ настоява Народното събрание спешно да се събере, за да отмени ограничителния текст от Изборния кодекс, но управляващите не дават знак, че ще приемат идеята.
Сънародните ни в САЩ се канят да се обърнат към щатски съд.
Конституционно гарантираното право на глас ще бъде отнето и на карантинирани граждани.
Оформи се конфликтна точка, която при ниска избирателна активност, ще има продължение след изборите.
Най-малкото, в което сегашната власт, ще бъде обвинена е нежеланието да приеме форми на дистанционно гласуване, въпреки че пандемията бе факт.
При оспорена легитимност на вота турбуленциите изглеждат неизбежни.
източник: Епицнтър.бг
