България не е постигнала значителен напредък в главните области, които притесняват Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), в това число борбата с корупцията на високо равнище, свободата на медиите, правата на малцинствата, речта на омразата и насилието над жени. Това твърди докладчикът на ПАСЕ Микаел Аструп Йенсен (либерал от Дания, бел. ред.) в своя доклад за изпълнението на задълженията на страните под мониторинг, поети с членството в Съвета на Европа, предава скопското електронно издание „МКД“, цитирано от Агенция „Фокус“.
Единадесет държави са под строг мониторинг, включително Полша, Русия, Сърбия и Албания, докато Северна Македония, Черна гора и България са в диалог след мониторинга.
Както обяснява докладчикът Йенсен, пандемията е затруднила мониторинга на задълженията, но в доклада на ПАСЕ отново намира място т.нар. „македонско малцинство“.
На първата тазгодишна комбинирана зимна сесия на ПАСЕ, с някои парламентаристи в Страсбург и някои, които участваха чрез видеовръзка, за България беше отбелязано, че през последната година не е постигнат напредък в ключови области на безпокойство, включително корупцията по високите етажи, свободата на медиите, както и човешките права на малцинствата, включително според организацията – „македонското малцинство“.
„Що се отнася до човешките права на малцинствата, комисарят на Съвета на Европа по правата на човека със загриженост отбелязва в доклада си за България за 2020 година ендемична нетърпимост към малцинствените групи, особено ромите, мюсюлманите, мигрантите и търсещите убежище, хората, които се декларират като етнически македонци и ЛГБТИ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, трансджендър и интерсексуални, бел. ред.). В доклада се съобщава за бум на враждебни действия срещу малцинствата, включително престъпления от омраза и поредица от анти-ромски митинги в цяла България“, заяви Йенсен.
В приетата резолюция на ПАСЕ се посочва, че българските власти са заявили декларативна воля за реформа на Конституцията с цел ефективна борба с корупцията и гарантиране на независимостта на съдебната власт, върховенството на закона и сътрудничеството с Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) във връзка с това.
Все пак се оценява, че България не е постигнала значителен напредък в ключови области, засягащи ПАСЕ, включително корупцията на високо равнище и свободата на медиите.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призовава България да увеличи усилията си за разрешаване на нерешените въпроси, изброени в Резолюция 2296 (2019) „за диалог с България след мониторинг“, т.е. борбата срещу корупцията по високите етажи, свободата на медиите, човешките права на малцинствата, речта на омразата и насилието срещу жените и да използва пълноценно правната експертиза на Съвета на Европа в процеса на приемане на новата Конституция.
Що се отнася до корупцията на високо ниво, ситуацията продължава да е тревожна, отбелязва ПАСЕ. Тревожно е, че непрекъснато липсват разследвания на корупция на високо ниво, които да дадат осезаеми резултати. Корупцията и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система. В този контекст със съжаление се отбелязва, че предишните препоръки на Венецианската комисия относно главния прокурор не са изпълнени.
България продължава да е с най-лошия статус на свобода на медиите в Европейския съюз (през 2019 г. „Репортери без граници“ класира България на 111 място от 180 държави). Като цяло ситуацията се е влошила през последните години и не е отбелязано подобрение от приемането на Резолюция 2296 (2019).
Концентрацията и липсата на прозрачност на медийната собственост, липсата на мерки за гарантиране на независимостта на регулаторния орган по Съвета на електронните медии, политическият и държавен натиск върху медиите, сплашването и използване на прокуратурата като инструмент за натиск върху журналистите и редакторите, остават нерешени. Въпреки че има официални законови разпоредби за разкриване на собствеността върху медиите и предотвратяване на неправомерен натиск, настоящите законови изисквания не се прилагат ефективно на практика.
По отношение на речта на омразата не са регистрирани случаи на дискриминационни забележки, направени от членовете на правителствената коалиция от последния дебат в Асамблеята, но речта на омразата в социалните медии остава проблем в страната.
Що се отнася до насилието над жени, въпросът за ратифицирането на Истанбулската конвенция (подписана през април 2016 г.) остава неадресиран в резултат на решението на Конституционния съд, който през юли 2018 г. обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна. Въпреки че набор от изменения на Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, приети през 2018 г., имаха за цел да защитят правата на жените, материалната подкрепа за жените, подложени на насилие, далеч не е задоволителна и организациите на гражданското общество изразяват съжаление за недостатъчния брой специализирани места за настаняване, съветници и налична помощ за жертвите на насилие.
