ТРИБУНА

Българска следа край яслите на Иисус

Летоброенето започва от идването на Спасителя

Надпис „Сердика“ стои над пещерата, където се е родил Христос

Хиляди поклонници ежегодно се отправят през декември към мястото, където според светото писание се е родил Божият Син – Иисус Христос. Това е една пещера в палестинския град Витлеем, върху която през 327 година започва градежа на църквата „Рождество Христово”.

Храмът днес е реновиран и възстановен. Той се издига точно върху яслите на Божия син. Мястото на това велико събитие е отбелязано с 14-лъчна сребърна звезда. Върху нея има надпис, който гласи „Тук се роди Иисус Христос от Девата Мария“ („Hic de virgine Maria Iesus Christus Natus est“).

Но в църквата „Рождество Христово” има и българска следа. Върху арката вляво от входа има красива стара мозайка с надпис Сердика. Артефактът е в чест на църковния събор в земите на днешната българска столица София, свикан през далечната 342 г.

Сведения

Само две евангелия дават информация за родословието на Иисус Христос: това на Лука и на Матей. Евангелието на Матей започва с изброяването на целия род на Христос, чийто родоначалник е Авраам, оттам и Син Авраамов. Родовата линия започва с Адам и минава през цар Давид, за което Иисус е наречен и Син Давидов, а произходът му – царски. Родът претърпява Вавилонско преселение и завършва с Йосиф – приемния баща на Иисус Христос. Евангелист Лука изброява родословието на Христос по обратен ред, като започва от Йосиф и свършва с родоначалника Адам. В родовата линия на апостол Лука присъстват по-малко имена. Това се дължи на разделение в изброяването при споменаването на името на цар Давид. Родословието на Матей продължава със сина на Давид Соломон, а това на Лука избира да следва значително по-краткия род на втория царски син Натан (Лука. 3:23 – 38). Свети Григорий Богослов обяснява това различие със сложната личност на Иисус Христос, който бил едновременно и цар, и архиерей – от Соломон течала царската кръв, а от Натан – кръвта на свети и светоносни йереи.

След сгодяването на Йосиф и Мария се оказва, че Божията майка е непразна от Дух Светий. Йосиф възнамерява да я напусне тайно, за да не я посрами. Ангел Господен обаче го навестява насън и му обяснява, че Мария е заченала от Духа Светаго. Тя ще роди син, когото ще нарекат Иисус, защото той ще спаси народа от греховете му. Йосиф изпълва всичко заръчано му от ангела и не познава жена си до раждането на своя син (Мат., 1:17 – 25).

Овчарите

За раждането на Иисус черпим сведения от евангелията. Според Евангелието на Лука Иисус е роден на път, докато родителите му отивали за преброяване на населението, наредено от император Август и изпълнено от римския управител на Сирия Сулпиций Квириний.

Това всъщност е и причината младенецът да не се роди в семейния си дом в Назарет, а във Витлеем в една кошара – любим сюжет на коледните украси и картички.

Според евангелието на Матей Христос се е родил при управлението на цар Ирод Велики (Мат., 2:16-18). Провокиран от едно пророчество, вещаещо края на управлението му, владетелят започнал да избива младенците, търсейки Иисус.

Той обаче се спасил като по чудо поради факта, че не се намирал нито в дома си, нито в странноприемниците. Като стигнали до Витлеем, се оказало, че няма никъде място да пренощуват. Странноприемниците били препълнени. Старецът Йосиф и Дева Мария били принудени да се подслонят в една пещера, където овчарите нощем затваряли добитъка си. Там светата Дева родила Божия Син.

Раждането на Спасителя било ознаменувано с чудни явления. На небето засияла невиждана звезда (Витлеемската звезда). Ангелски хор пеел: „Слава на Бога във висините и на земята мир, а между човеците добра воля…” (Лука, 2:13-14)

Ангел

Първи узнали за това овчарите, които пазели стадата си. Пред тях се явил Ангел Господен, който им известил за голямата радост. Зарадваните овчари отишли в пещерата и първи видели Богомладенеца.

Според преданието след тях дошли Звездобройци от Изток. Те забелязали чудната звезда, която дълго се движела, докато се спре над Витлеем. Така разбрали, че на земята се е родил велик Цар. Тръгнали по пътя, който им сочела звездата, и стигнали до Витлеемската пещера. Поклонили се на Богомладенеца и Му поднесли скъпи дарове – злато, ливан и смирна.

Влъхви

В католическата традиция мъдреците, последвали светлината до яслата на Иисус, са царете, наречени Каспар, Мелхиор и Балтазар, почитани още и като „Тримата Кьолнски крале“. В православието за влъхвите са анонимни, а произходът и броят им не са ясни. Ето какво е казано за тях в писанието:

„Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним…“ (Мат., 2:2)

Сияние в небето

Днес изследователи търсят обяснение за тази звезда в преминаването на комета. Астрономи тълкуват, че ярката звезда може да е била Венера или Юпитер. Мистици и уфолози дори са склонни да виждат във Витлеемската звезда НЛО. Светите отци са категорични във вярването си, че тази светлина е била пратена от самия Господ.

В своя екзегезис от IV век свети Йоан Златоуст заявява, че влъхвите звездобройци не са били в състояние да предскажат по една обикновена звезда идването на Божия Син. Освен… ако не им е помагал самият Господ Бог.

Свети Йоан Златоуст

„Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците… Тя го посочила (мястото на раждането – б.р.) не от небесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Младенецът“, отбелязва свети Йоан Златоуст.

Спасителят

Идването на Божия син също има своя причина. По онова време грехът толкова много се умножил в света, че човекът станал за човека като звяр. Имало и добри хора, но те били малко и страдали, защото нямало правда на земята. Тогава Бог решил да прати Спасител на човешкия род, който да изкупи греховете му.

Така идването на Спасителя донесло радост на целия свят. Като се разбрало колко важно е това събитие, било взето решение летоброенето да започва от Рождество Христово. И до днес, вече повече от 2000 години, всички християни без разлика на конкретното вероизповедание празнуват светлия празник на раждането на Спасителя. А на върха на коледните си дръвчета се слагат звезди, спомен за Витлеемската сияйница. дадено от ангела още преди Мария да зачене.

loading...
Кликнете, за да коментирате

Отговорете

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

To Top