Миротворецът, или да се „запишеш в историята”
Да възродиш държавността на Отечеството си, за да дадеш мир и стабилност на своя народ – това е най-голямото постижение на истинския Лидер!
Преди ден под егидата на Владимир Путин, с посредничеството на един от лидерите в световната дипломация на ХХI век Сергей Лавров, бе постигнато примирие в Нагорни Карабах. На тази древна кавказка земя тлее конфликт между азери и арменци почти 4 десетилетия, още от безвремието на Горбачов и разпада на Съветския съюз. И изведнъж рано сутринта на 27 септември (неделя) този конфликт прерасна в гореща мини война между Азербайджан и Армения, в която бяха дадени десетки свидни жертви от двете страни. Кой натисна пръв спусъка, така и не се разбра, но едно е ясно, че и гордите кавказки народи са заложници на големите геополитически играчи.
А сега да се върнем към заглавието – Миротворецът! Мнозина си спомнят едноименния филм с участието на холивудския красавец Джордж Клуни, който спасяваше света и ООН от ядрен взрив след разпада на Югославия и СССР.
Но преди ден – онлайн, а не на кино и екшън сценарий, бе постигнато реално примирие! Бе постигнато не във Вашингтон, в Берлин или в Брюксел, а в Москва. Това се случи, защото Русия отново стана определящ фактор в днешния многополюсен свят и защото руската държавност и дипломация имат дълбоки корени в постсъветското пространство (колкото това и да не харесва на Запада). Руската външна политика носи мир, стабилност и просперитет в тези региони, докато налагането на т. нар евроатлантически ценности чрез „цветни“ революции, „фасадна демокрация” и марионетни правителства руши традиционната социална държава, налага варварски транснационален капитализъм, предизвиква етнически и верски конфликти.
За съвременна Русия и за целия свят Владимир Путин днес е Лидерът на Мира! Той пое от Горбачов и Елцин една унизена и разпадаща се държава, разграбвана от олигарсите и западните им ментори, с отслабена икономика и отбранителни сили. За броени години, планово и системно той и неговият екип възвърнаха велика Русия към историческата й мощ и нейното достойно място в променящия се свят. Личната му лидерска реакция разреши конфликта в Чечня и ликвидира терористичната опасност, която застрашаваше живота и спокойствието на обикновените руски граждани – от Кавказ до Москва и Питер. С неговите усилия и политическа воля в Руската федерация се случиха икономически и социални реформи, които възстановиха устоите на социалната държава, укрепиха армията, дадоха тласък на руската духовност, култура, наука и високи технологии.
През 2007 г. Владимир Путин, стъпвайки върху съветите и концептуалния подход на големия руски учен, дипломат и разузнавач акад. Евгений Примаков (който имаше дълбоко лично отношение към многоетнчния Кавказ и професионален подход към Близкия изток), бе държавникът и политикът, възвестил края на еднополюсния свят, доминиран от САЩ, и идването на нов световен ред – многополюсния! Речта на Путин на Мюнхенската конференция за сигурност напомни, че НАТО отдавна трябваше да е минало – като отговор на разпускането на Варшавския договор, че Русия няма да търпи политически, икономически, енергиен и друг вид диктат. Настоя, че светът се променя и всяка държава и народ имат правото да се развиват на базата на своя национален интерес и суверенитет, своите традиции и културно-исторически код.
Това бе реч на истински Миротворец! Еднополюсният неолиберален и глобалистки световен ред донесе на човечеството не мечтаната свобода, демокрация и равенство, а конфликти (за петрол и ресурси), социални неравенства, диктат на транснационалния капитал, извращения като джендър идеологията и еднополовите бракове.
След мирния референдум в Крим през 2014 г. Русия стана жертва на невиждана от Студената война насам информационна русофобска кампания. Но Москва доказа, че не се поддава на политически провокации, и отстоя правото си да живее по свите писани и неписани закони. Русия показа на дело, че се бори за мир и добросъседство между народите – основни ценности в руския мироглед на „Съборност и Заедност”.
Да възродиш държавността на Отечеството си, за да дадеш мир и стабилност на своя народ – това е най-голямото постижение на истинския Лидер!
Десетилетия Близкият изток бе зона на постоянни конфликти, а с войната на САЩ в Ирак и Арабската пролет, регионът стана врящ котел на насилие, несигурност, износ на миграция и терор към Европа и САЩ. Тогава отново руската намеса в Сирия се оказа факторът за омиротворяване, а президентът Путин и министрите Шойгу и Лавров станаха реалните партньори на Европа в нейната защита и борба срещу тероризма, залял улиците на Париж, Ница, Берлин, Мюнстер, Лондон…
Време е западната политическа класа да разбере, че не срещу Русия, а в съюз и разбирателство с Путин ще гарантира сигурността на Европа и ще успокои недоволството на народите. Време е и българската политическа класа да балансира поведението си в триъгълника „Брюксел – Вашингтон – Москва”, съобразявайки се с националните ни интереси и с очакванията на българския народ за по-добър, мирен и достоен живот.
Проф. Светлана Шаренкова
