Модернизацията на спешна помощ започва през октомври
В началото на другия месец започваме със строителството по големия инвестиционен проект за модернизация на спешната помощ. Работата ще стартира по различно време в отделните области, в зависимост от протичането на процедурите по ЗОП. Това съобщи министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов по време на редовното общо събрание на Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение (НСОМБАЛ).
По време на срещата председателят на сдружението и директор на МБАЛ Сливен д-р Васислав Петров представи на здравния министър информация относно медико-диагностичните и финансови показатели на многопрофилните болници за първото шестмесечие на годината, както и за приходите, получени от министерството и Националната здравноосигурителна каса.
„Ще продължим да правим всичко, което зависи от нас в хода на пандемията, както по отношение набавяне на резервни количества лични предпазни средства, така и за осигуряване на допълнително финансиране. Знаете, че се увеличиха средствата по всички клинични пътеки, днес на заседание на Надзорния съвет на НЗОК се реши болничните лимити на всички лечебни заведения да бъдат вдигнати с 10%, считано от 1 август.
Освен това до края на годината са осигурени допълнителните възнаграждения от 1000 лева за работещите на първа линия. Успяхме да постигнем и съгласие за изплащане на надлимитната дейност на болниците за 2015 г. и 2016 г.“, посочи здравният министър.
„Проф. Ангелов е наясно какво трябва да прави един министър по отношение на болниците и в частност на многопрофилните болници. Показателен е осигуреният допълнителен финансов ресурс от 9,5 млн. лв. за лечебни заведения, лекуващи пациенти с инфекциозни заболявания, включително COVID-19“, заяви д-р Петров.
Като основен проблем за повечето лечебни заведения министър Ангелов посочи недостига на кадри – както на млади специалисти, така и на професионалисти по здравни грижи.
По отношение на медицинските сестри здравният министър припомни, че те вече имат правото да разкриват собствени практики. „Това, което съвместно с НЗОК планираме, е практиките им да бъдат финансирани от НЗОК“, каза той.
По отношение кадровия ресурс на лечебните заведения здравният министър изтъкна, че в момента МЗ извършва обстоен анализ на потребностите по региони, на база който да бъде предложена дългосрочна държавна политика.
По време на форума здравният министър и директорите на болниците обсъдиха още предстоящото обявяване на места за специализанти, лицензирането на лаборатории за изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 на територията на болниците, готовността за работа в условията на коронавирусна инфекция, в т.ч. осигуреността с лични предпазни средства и всичко необходимо.
Дискутирана беше и инвестиционната програма на Министерството на здравеопазването – средствата за капиталови разходи, и в частност капиталовите разходи, които през следващата година МЗ може да осигури на областните болници.
