18 реставратори спасяват мозайките на Бузлуджа
18 от най-добрите специалисти в областта на реставрацията от пет университета в България, Германия, Берн и Гърция започнаха работа по консервацията на поне част от близо 1000 кв м мозайки във вътрешността на рушащия се от близо 3 десетилетия монумент на старопланинския връх Бузлуджа.
Експертите под ръководството на проф. Томас Данцл от техническия университет в Мюнхен използват различни технологични прийоми, за да консервират и прикрепят здраво към хоросановата основа разноцветните камъчета и произведените някога в украинска фабрика тесери с размери 1,4х1,5 см. Работата е повече от прецизна, използват се спринцовки , скалпели и пенсети, специалистите са със защитни облекла и предпазни маски заради разпилените във вътрешността на стоманобетонния мастадонт десетки килограми изолация от стъклена вата.
По думите на проф. Данцл, който наскоро е спасил 500 кв м стъклена мозайка в Дрезден най-големият проблем идва от различните материали, които са били използвани в края на 70-те години, когато са били създадени артефактите по проекти на най-известните тогава български художници. Липсата на покрив /ограбен в началото на 90-те години по възможно най-вандалски начин!/ е довело до силно ерозиране на стените, опадали са почти 1/3 от тесерите /събрани сега в 150 контейнера/ и запазени за бъдеща евентуална реставрация.
Екипът разполага с ограничен финансов ресурс, 60 000 долара от фондация GETTY са разпределени до цент: вече са доставени 30 куб м дървен материал и 400 кв м ламарина, които ще бъдат използвани за направата на временни защитни „саркофази“. Те ще трябва да пазят оцелелите артефакти от ледените дъждовни струи през есента и зимата, в момента се търси специален текстилен плат с възможност да „диша“, обяснява ръководителят на фондация „Проект Бузлуджа“ арх. Дора Иванова, която вече пета година е „моторът“ на акцията за спасяването на високопланинския шедьовър, построен от някогашната бригада с пагони на генерал Делчо Делчев по проекта на арх. Георги Стоилов.
От българска страна по вътрешния и външния мозаечен кръг работят ръководителят на катедра „Реставрация“ и националната художествена академия, доц. Стефан Белишки, неговият главен асистент Никифор Харалампиев и възпитаникът на Сорбоната Радослав Илиев, заедно с тях са гъркинята Лаура Тапини от атинската неправителствена организация „Дадрасис“ , швейцарецът доц. Йонас Ротерс от университета по приложни изкуства в Берн и техни студенти.
Работата по консервацията трябва да приключи в края на септември, все още не може да се каже каква част от мозайките ще бъде завършена тъй като се работи буквално сантиметър по сантиметър, коментира професор Данцл.
Той е категоричен че след края на тази експедиция мозайките ще получат солидна „глътка въздух“, което ще даде възможност на българското общество да реши „на спокойствие и без идеологически пристрастия“ как да процедира с тях за в бъдеще.
Сред влезлите в „търбуха на кита“ на 17 септември беше и дошлият от Марсилия с мотоциклета си Жан Луи, който разбрал за тоталитарния шедьовър от публикации в Интернет и с помощта на джипипеса си се добрал до върха. Младият французин не скри удивлението си , че спасяването на мозайките не е за сметка на държавата – собственик, а с парите на отдавна починалия индустриалец Жан Пол Гетти, който дори нямал представа къде е България. Жан беше очарован и от факта, че на около километър от Чинията пред мотора му по изронения асфалтов път преминала мечка с меченце, които той успял да заснеме с мобилния си телефон за спомен.
