Анализът е препубликуван от „Дойче веле“. Заглавието е на „Дневник“.
На пръв поглед изглежда парадоксално, но изхвърляйки Цветан Цветанов от ГЕРБ, Борисов всъщност му направи услуга. Сега, когато управляващата партия все повече губи доверие, а умореният Борисов просто протака слизането си от властта, Цветанов гради ново политическо бъдеще.
Бившият втори човек в ГЕРБ се изказва в подкрепа на протестите – или по-скоро в подкрепа на „исканията на демократичната общност“, допуска предсрочни избори и посочва с кои формации би си партнирал в един бъдещ парламент – с „Демократична България“ и с ГЕРБ. Днес той вече не е част от „най-мразената партия“, в каквато била превърната ГЕРБ „през последните 10 месеца“ (тоест след напускането му), както заяви Цветанов в интервю. Впрочем именно този период заличи до известна степен неговата политическа отговорност за модификацията на ГЕРБ.
Изглежда обаче, че социолозите не оценяват усилията на Цветанов. Нито едно от последните пет социологически проучвания за електоралните нагласи не гарантира на бъдещата политическа формация и 1%, колкото е необходимият за партийна субсидия праг. Подкрепата, която прогнозират, варира от 0,2% до 0,8%. Въпреки това в края на седмицата, на 20 септември, инициативен комитет ще приеме учредителна декларация за създаването на политическа партия „Републиканци за България“ (РБ). Учредителното събрание е планирано за 27 септември.
Колко ГЕРБ ще има в РБ
Обиколките на Цветанов из страната потвърждават първоначалните прогнози, че за част от хората в новия политически субект той ще разчита именно на „най-мразената партия“. А някои от имената, които бяха огласени, показват, че става дума за хора със сходна на неговата политическа съдба – бившите кметове на ГЕРБ Атанас Камбитов (Благоевград), Георги Икономов (Банско) и Кирил Котев (Сандански). И тримата загубиха на последните местни избори, а Камбитов напусна ГЕРБ броени дни преди да бъде огласен сигнал на Антикорупционния фонд за нередности при управлението на общински фирми и обществени поръчки в неговия кметски мандат.
Други кметове, които също дължат кариерата си на Цветанов – като Калин Каменов и Даниел Панов, не фигурират сред „републиканците“. Именно Каменов откри сбирката на ГЕРБ в началото на август с реч за успехите на управляващите.
Със сигурност обаче миграцията на „гербери“ тепърва предстои. Колкото по-силно започне да се усеща властовата нестабилност и Борисовата несигурност, толкова повече хора ще побягнат. И ако ГЕРБ осиротее откъм Борисов, насреща ще бъде другият доскорошен „родител“ на партията – Цветан Цветанов с новата си политическа формация. Това е най-късият, а вероятно и най-лесният път за мнозина, чиито политически амбиции са били възпламенени от кадровиците на „Граждани за европейско развитие на България“. Всички тези хора са наясно с методите на Цветанов и едва ли ще се чувстват като на чуждо място. Особено голяма е ползата от бивши кметове, тъй като връзките им с местните структури не са за пренебрегване.
Що се отнася до самия Цветанов – той добре осъзнава, че брандът „ГЕРБ“ вече не е това, което беше. Затова и приемът на хора оттам навярно ще бъде с мярка. Впрочем, негово откритие е и настоящият председател на парламента Цвета Караянчева, но двамата едва ли биха се събрали отново под един партиен покрив.
Пилците се броят наесен
Отсега може да се предположи, че потенциалът на Цветанов ще расте с отслабването на Борисов – но все пак само до определен лимит. Августовската му прогноза за двоен спад на гласовете за ГЕРБ на следващи парламентарни избори тепърва ще се тества. А и тя със сигурност не означава, че тези 500 000 гласа ще се прелеят към „Републиканци за България“. Социолози на няколко пъти обясняваха, че мнозина разочаровани от ГЕРБ подкрепят и партията на Слави Трифонов. Така че битката за електоралното наследство на ГЕРБ тепърва предстои.
Едно обаче е ясно: основното предизвикателство пред Цветанов е да не превърне „Републиканци за България“ в ГЕРБ-2. Още повече, че изглежда неосъществимо – липсва все пак Борисов.
