Честваме различно Съединението на България заради К-19
България празнува годишнина от своето обединение. На този ден преди 135 години българите заявяват пред целия свят, че не може да има граница между тях. В център на тогавашните събития се превръщат град Пловдив и Голямо Конаре – днешният град Съединение.
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър Първи.
Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Съединението определя съдбата на България за векове напред. То е било подготвяно от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война.
Припомня, че в съботния ден проф. Тодор Кантарджиев излезе с куп забрани и препоръки към българите в днешния ден заради честванията по време на пандемия.
Той обясни как трябва да се държим, ако решим все пак да посетим някоя масово мероприятие в чест на Съединението.
„Нека всички празненства са само на открито“, каза шефът на Националния институт по заразни и паразитни болести, „Препоръчително е да се носят маски.
Хубаво е да има еднопосочност на движението, дистанция при спиране. Нека речите са кратки, въобще, по-кратка експозиция“, препоръча още професорът.
Blitz.bg
