Напусна ни големият Христо Явашев. Той стана световно известен с артистичния си псевдоним Кристо. Творецът почина на 84 години.
Христо Владимиров Явашев е американски скулптор и художник от български произход, прославил се заедно със съпругата си Жан-Клод де Гийебон с оригиналните си пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Негови работи са опаковането на сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк.
Една от последните му големи инсталации бяха плаващите кейове в езерото Изео. Инсталацията представляваше плаваща пътека с дължина 3 километра в италианското езеро и ширина е 16 метра.
За 16-те дни „Плаващите кейове“ бяха посетени от над 1 200 000 души.
Следващото предизвикателство пред него беше да опакова Триумфалната арка.
„Мечтая единствено за това: да опаковам изцяло Триумфалната арка“, заяви творецътпреди няколко месеца.
Кристо и съпругата му Жан-Клод, която почина през 2019, още преди 50 години замислят да опаковат тази най-прочута парижка забележителност. Проектът обаче беше одобрен наскоро и то за много кратък срок.
Кристо признава, че вече е бил изгубил надежда. Творецът възнамеряваше да забули Триумфалната арка с 25 хиляди квадратни метра сребристо-син плат и да представи творбата си пред публиката в периода 29 септември – 4 октомври 2020 година.
БИОГРАФИЯ
Кристо произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашов, открил руините на древния римски град Абритус. Баща му е Владимир Явашев, инженер, роден в гр. Варна. Майка му, Цвета Димитрова, е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Леля му, Дора Явашева, е съпруга на видния български политик Иван Багрянов. Негови братя са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев.
От 1953 г. учи във ВИИИ „Н. Павлович“. През 1957 г. емигрира и през 1958 г. пристига в Париж, където среща бъдещата си съпруга Жан-Клод (родена Jeanne-Claude Denat de Guillebon), с която по съвпадение са родени в един и същи ден и която започва да работи с него. „Аз правя това, защото обичам Христо.
Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство“ е едно прочуто нейно изказване. Използват като художествен похват опаковането на предмети – от пишеща машина и телефон до мостове и цели сгради. С все по-мащабни творби, и не само опаковки, изкуството им се категоризира като Environmental Art, изкуство на средата. Всички творби съществуват ограничено време и е невъзможно е да бъдат запазени – с което са сродни с „пърформанс артс“. За всеки свой проект Кристо и Жан-Клод се борят упорито, понякога в продължение на години и десетилетия, като разясняват проектите си на общинари, политици, еколози, граждани. Всички произведения са финансирани със собствени средства, но самите те не са обект на продажба; творците не се представляват от агенции и не са свързани с дарения, подкрепа, реклама. Приходи няма и от продажба на плакати, на автографи, на сувенири, на книги или филми. Доходите им са единствено от скиците и подготвителните рисунки за неговите работи, които се ценят и се продават на високи цени.
Жан-Клод умира от мозъчен кръвоизлив на 18 ноември 2009 г.
