Горанов: Няма да теглим заем от Международния валутен фонд

Коментарът на Горанов идва след внесено предложение за изменение от председателя на ресорната комисия Менда Стоянова. То гласи, че БНБ ще може да предоставя кредити на страната чрез закупуване на специални права на тираж от МВФ. „Предполагам, че това  предложение е било, за да се разгледат всички възможни опции за теглене на заем в един средносрочен период – подобно нормативно решение не ни е необходимо”, изтъкна финансовият министър. По думите му международните пазари в момента са неспокойни и волативни, затова се е наложило вдигането на лимита за заем до 10 млрд. лв. Предложението на Стоянова обаче следва да се оттегли, тъй като според Горанов е „рано за подобен дебат”.

ДПС изразиха неудомение защо Горанов го оттегля. „Аз не смятам, че е рано – пред МВФ опашката вече е голяма”, коментира Йордан Цонев от ДПС. Левицата обаче подкрепи премахването на текста. „Предложението на министъра на финансите е разумно”, каза Гечев.

Другото предложение на шефката на бюджетната комисия също предизвика полемика. То гласи, че максималният обем на облигациите, които могат да бъдат издадени, се качва до 10 млрд. евро. До момента таванът за дълг на международните пазари бе 8 млрд. евро, както гласи и решението по глобалната средносрочна програма от 2015 г. През 2015-2016 г. са изтеглени 5.1 млрд. евро или 10 млрд. лв., с които са направени погашения по външни заеми, чиито падежи са били в този срок. Така от програмата остават 2.8 млрд. евро.

„Чрез тази промяна се дава гъвкавост, съгласно условията и възможностите, министърът на финансите да прецени как и къде е най-изгодно да се емитира дългът”, поясни Стоянова като допълни, че „няма нови 10 млрд., няма нови 2 млрд., няма нужда от подобни спекулации”. С предложението се дава възможност да се тегли външен държавен дълг чрез заеми от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми.

Румен Гечев от БСП обаче попита дали правителството може да има проблеми с реализацията на облигационен заем. „Това не изключва опцията да се върнем обратно  към Международния валутен фонд  – те могат да дават на страните заеми под пазарната цена, но има минуси”, каза Гечев. Според него има правилни условия по заемите, но има и много трудни условия.

Както стана ясно още на първо четене в парламента, БСП предложи няколко изменения. Едно от тях е помощите да отиват директно при заетите и самозаетите. „Това е политиката от оргомното мнозинзство от европейските страни, където помощта отива директно при хората, а не отива задължително само през бизнеса”, обясни Румен Гечев от левицата.

Така държавата безвъзмездно ще осигурява по една минимална работна заплата, заедно с осигуровки, за всеки месец от извънредното положение. Това ще важи за наетите на трудов договор в частния сектор, които са в неплатен отпуск, както и за самонаетите.

Мерките засягат 420 хил. работещи и самонаети като те ще струват 940 млн. лв., които ще са за сметка на парите за модернизация на армията. Четвъртата мярка е допълнителен трансфер от държавата към общините в размер на 10% над заложените досега от държавната субсидия. За ресторантите левицата предлага освобождаване от тротоарно право, от такса смет и освобождаване от ДДС на изхвърлените храни в размер до 2000 лв.

Средствата по националния план за действие по заетостта да се увеличат със 100 млн. лв. , а зеленчукопроизводители, овощарите и животновъдите да бъдат подпомогнати с 30 млн. лв. през ДФ „Земеделие”. „Това е за секторите, които и министерството на земеделието оцени като най-засегнати от кризата”, каза Светла Бъчварова като цитира и данни на Еврокомисията, според които тези сектори ще имат проблеми със започването на пролетната кампания и изхранването на животните.

От ДПС също направиха предложения. Едно от тях е по схемата „60 на 40” държавата да поеме и осигуровките. „Има негативна реакция за предложението, но не е лошо предложение”, коментира схемата Йордан Цонев от ДПС. Другите две предложенията са относно капитализацията на Българската банка за развитие (ББР) дават от Движението за права и свободи. Срокът за безлихвен заем от 1500 лв. да се увеличи на 5 години гратис и 5 години срок за погасяване, вместо сегашните 3 години гратис и 5 г. за връщане. В капитализацията на ББР да се направи линия за кредитиране на малкия и средния бизнес до 10 хил. лв. от банката.