С една или две седмици ще бъдат изместени изпити след седми клас, ако карантината продължи повече време.
Това предвижда един от вариантите на образователното министерство, обясни пред Дарик просветният министър Красимир Вълчев.
Националното външно оценяване за седмокласниците е планувано за втората седмица на юни. Изпитът по български език и литература е на 9-ти, а по математика на 11-ти. Ако миниматурите бъдат изместени, те ще се проведат съответно третата или четвъртата седмица на юни, което може да доведе и до промени в графика на план-прима в гимназия. Ако изпитите се проведат две седмици по-късно, тогава сроковете ще се изместят със седмица, обясни министърът. Ако външното оценяване след седми клас се измести само със седмица напред, то графикът с дейности по план-приема остава същият.
Датите на държавните зрелостни изпити засега няма да имат промяна, каза Вълчев. Матурата в 12-ти клас по български език и литература е на 20-ти май, а по математика на 22-ри. Дали и за кога ще бъдат изместени изпитите, които служат и за вход в университет, зависи и от вузовете в цяла Европа. „В 12-ти клас изпитите ще са координирани с останалите европейски страни. Ако всички изместят външните оценявания и държавните зрелостни изпити, ще го направим и ние. Имаме малко резерв да ги изместим.”, обясни образователният министър.
Промяната в датите на изпитите и дали ще се отучва зависи от това кога учениците се върнат в класните стаи. „Казали сме, че дистанционното обучение ще продължи минимум две седмици, но извънредното положение е до 13-ти април и е много вероятно до тогава да продължи ситуацията.”, каза Вълчев. Ако присъствената форма на учебния процес бъде възстановена до Великден, нямало да се наложат големи промени. Тогава лесно материалът лесно можело ще бъде преструктуриран. Проблем ще бъде, ако дистанционното обучение продължи и след Великден или до май месец. „Тогава ще се наложи по-голямо преструктуриране, повече отучване от лятната ваканция”, уточни просветният министър. В този случай учениците може да имат няколко учебни съботи, да имат часове в края на юни и началото на юли, както и да започнат учебната 2020/2021 по-рано от 15-ти септември.Сред резерва за наваксване на учебния материал са и часовете за преодоляване на обучителните затруднения. „За децата, които не са включили в дистанционно обучени,ще има задължителни допълнителни дни. Може и края на юни, началото на юли, началото на септември. Казано по-друг начин – някои ще отучват повече”, допълни Вълчев. Той увери, че нулева учебна година няма да има независимо по какъв начин ще се развие обстановката. „Имаме много варианти докога ще продължи учебната година, но при всички общото е, че няма да има нулева година.”, заяви министърът.
Част от дистанционното обучение също ще бъде приравнена за учебно време. „Дали ще бъде един за два дни, или два за три ще зависи от това какво е отчетено. Най-често не стига времето за затвърждаване и упражнения на учебния материал. В дистанционната форма използваме това.”, обясни министърът и уточни, че поне 80% от часове от една учебна година трябва да бъдат проведени, за да бъде усвоен учебният материал. Затова и от МОН са казали, че са необходими още 30-35 учебни дни според етапа на обучение.
95% от училища имали пълна форма на дистанционно обучение през първата седмица на онлайн обучението. Останалите 5% декларирали частична, посочи Вълчев. 500 учители нямали техническа възможност и затова някои от тях са взели техника от училищата. Не всички деца са се включили в дистанционното обучение, защото нямат компютър у дома. „Около 5% от децата нямат устройства вкъщи. Но дори да имат смарт устройство, то невинаги е подходящо или те не са достатъчни, защото и родителят може да работи от вкъщи или децата да са повече от устройства”, обясни причината министъра. Затова от МОН са препоръчали асинхронната форма на обучение, при която детето не трябва да стои постоянно пред онлайн платформата.
За следващата седмицата пък целта била организацията на часове да бъде по-добра, да се определи кой учител с кои класове работи в даден ден, за да не се струпва много материал на учениците за ден. „Трябва да се приоритезират учебните предмети като математика и български, където знанията са надграждащи. Докато по география и история от учениците се изисква да четат повече през времето, в което не са пред компютъра.”, смята министърът.
Вълчев благодари на родителите без чиято подкрепа при по-малките ученици от 1-ви до 7-ми клас дистанционното обучение е нямало как да се проведе. „С кризата се случи една миниреволюция в образованието – с прехода към дистанционно обучение, взаимодействието между учители и родители, за което много пъти сме казвали, че е ключово, с преминаването на нови методи на обучението”, заяви министърът.
