МОН със 7 варианта за наваксване на материала след пандемията

Просветният министър посочи, че ситуацията, в която се намира образователната система в момента, е екстремна. „Повече от 20% от една година не може да се компенсира, тогава е необходимо да се говори за удължаване на годината, необходими са и други решения. С дните до 29 март средно ще имаме 22 неучебни дни, това надхвърля границата на възможностите за преструктуриране.”, заяви Вълчев. Той обясни, че все още не е ясно дали стартиралото днес дистанционно обучение за учениците няма да продължи и след 29-ти март. Затова и от МОН все не знаят на кой вариант ще се спрат. „Ваканцията може да продължи до 29-ти март, до 6-и април или 13-ти април.

Ако продължи до 13-ти, то със сигурност пролетната ваканция ще бъде само великденска. Ако ваканцията приключи след Великден, то ще се мислят за други варианти за преструктуриране”, посочи Вълчев. Най-лошият от сценариите на МОН пък е ваканцията заради извънредното положение у нас да продължи до датите на изпитите – края на май. „При всички други варианти може да се съкрати материалът, който влиза в тях. Може да включим само този, който изучаван до края на първия учебен срок.”, уточни Вълчев. Министърът подчерта, че най-важно е да се запази здравето на децата и да се спре разпространяването на заразата.

Дистанционното обучение стартира днес, но близо 2000 учители обаче не са започнали да преподават онлайн на своите ученици, тъй като не разполагат с лаптопи, таблети или смартфони, посочи Вълчев. За се включат и те ефективно, ще им бъде закупена необходимата техника. За целта от оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” ще бъдат насочени между един и два млн. лв.

Около 11% от всички 700 000 ученици или над 70 000 също не са успели да карат онлайн уроците. „Половината не са се включили заради липса на устройва, другата заради интернет.”, обясни просветният министър. За тях обаче нямало да се купуват устройства, тъй като за целта са необходими над 35 000 бройки, а в такава наличност по складовете нямало. Проблемът с интернета пък щял да се разреши частично. За тези, които останат без интернет и няма откъде да се сдобият с дигитални устройва, ще се разпечатват материали, но с минимален контакт между учители , деца и родители. Основен обаче оставал контактът по телефона, допълни министърът. „Декларираната възможност на близо 89% от учениците да провеждат дистанционна форма на обучение не означава, че всички са стартирали ефективно. Надяваме се това да се случи още утре.”, допълни Вълчев.

Една от онлайн платформите, в които учениците трябваше да проведат първите си онлайн уроци, пък се срина. За да не губят децата повече от материала, учителите веднага се насочиха към алтернативни варианти. Част от педагозите набързо си направиха Facebook профили и създадоха групи на класовете в Messenger, а други пренесоха класните стаи във Viber, споделиха родители и ученици.

Точно в 9 часа учебният ден на голяма част от учениците трябваше да започне. Родителите на по-малките от тях са получили инструкция от класните си ръководители да бъдат в електронния дневник в оказания час, за да научат задачите, с които трябва да се справят децата им през деня. Същото се отнася и до част от гимназистите, които използват същата онлайн платформа. Заради големият трафик, тя спряла работа или започнала да зарежда много бавно и с прекъсвания. Така, за да не бъде провален първият ден от старта на онлайн обучението и да не губят повече часове, учителите набързо предприели друг начин на работа.

„Електронният дневник на „Школо“ беше избран най-често от училищата. От платформата ни докладваха, че трафикът им е нараснал 20 пъти. Няма система, която да издържи такова нарастване.”, коментира проблема просветният министър Красимир Вълчев. Той увери, че платформата вече разширява капацитета на инфраструктурата си, след което учениците трябва да имат достъп. Просветният министър обясни, че да се избегнат подобни ситуации от МОН предлагат и резервен вариант с Microsoft Teams, където са разработили безплатни профили за учениците и учителите. „В училищата, в които има проблем по платформите, изпращаме указание за работа с Microsof Teams”, каза той. Според Вълчев обаче най-добре е училищата да работят по платформите, с които са свикнали и могат да работят най-пълноценно.”