В миналото мартеницата е имала функция на амулет, който да предпазва от болести и зли сили, разказа за БТА Малина Стаматова, уредник в Регионалния исторически музей в Благоевград и етнограф.
Мартеници обикновени са носили децата и по-младите жени, докато мъжете рядко са се окичвали с тях. Правенето на мартеницата само по себе си е било ритуал. Тя се е изработвала от най-възрастната жена в семейството, тъй като тя е дала най-много живот и притежава най-голям опит. Мартениците са се правили преди изгрев слънце, жената не трябва да се е хранила, не трябва да е пипала огън, прави я със затворени очи, като превърта конеца наляво, разказа Малина Стаматова. По думите й наляво са се правили само магиите, докато всичко останало се прави надясно, което показва мистичната страна на мартениците.
Има дни, за които се счита, че могат да повлияят на съдбата, като първия ден от новата година, на пролетта, пролетното и есенното равноденствие и други, посочи уредникът в благоевградския музей.
„Първи март обикновено се свързва по-скоро с движението на слънцето, тоест слънцестоенето и затова този червен цвят стои в много култури, включително и тюркоезични народи, които всъщност използват червения конец, което е мартеницата на българска територия.
Също на много места е засвидетелствано, че древността е била само червена, тоест бялото се появява по-късно и интерпретациите на бялото са по един начин, но в традициите то е било нещо много просто, тоест пресукването на този бял и червен конец обикновено се има един възел и там вече има тази мистика на завързването на устата и очите на змиите и култът към змията“, посочи етнографът.
Мартеницата в миналото се е приемала като амулет
Мартеницата в миналото се е приемала като амулет, който да предпазва от злите сили и да гони болестите. „Март се свързва с тези диви сили, които излизат заедно с пролетта, като самодивите, от които трябва да се предпази човек“, посочи още Малина Стаматова.
В миналото мартениците са се изработвали освен за хората, но и за домашните животни, дори и за дървета и за битови инструменти, свързани с прехраната на семейството. На агънцата са били връзвани бели и червени конци с малки дървени лъжици, което отново е препратка към прехраната на хората, обясни експертът.
„За направата на мартениците се е използвала вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето. Тя не е била стригана от овцете, а е паднала сама“, разказа Малина Стаматова.
Функцията на мартеницата е да предизвика плодородие, а червеният цвят да предпази от болести
Историята на мартеницата, нейната връзка с древността и начините, по които е изработвана в миналото по нашите земи, бяха представени на публична лекция в Регионалния исторически музей в Благоевград. По време на лекцията беше разказано, че закичването с конец не е само местна традиция.
„Нашата лекция е насочена към една публика, която в момента има по-скоро отношение към технологиите, тоест в момента се говори много, че мартеницата се прави от вълна. Всъщност в традицията тя се прави не само от вълна, защото нейната функция всъщност е да предизвика плодородие, както и червеният цвят да предпази от болести, така че на места, където се е произвеждал памук, за да се ражда памук, се е правила мартеницата от памук, там, където е имало буби, хората са правили копринена мартеница, защото всъщност целта е да има повече коприна“, разказа още Малина Стаматова.
В музея в Благоевград беше показано и „запридане на мартеница“ от баби от благоевградското село Логодаж, които са едни от пазителите на традициите в региона. Те показаха старите начини за изработване на мартениците и обичаите, с които е свързано то.
/БТА/
