С 5 на сто е намалял вносът у нас от Обединеното кралство в месеците преди Брекзит. Стоки за 759.1 млн. лева сме купили от януари до края на октомври миналата година, докато за същия период преэ 2018 г. импортът е бил за 797.9 млн. лева, показва предварителната и най-нова статистика на Националния статистически институт.
На другия полюс е износът ни за Великобритания, макар и минимално.
До началото на ноември м.г. импортът е на стойност 1,15 млрд. лева или с 1,1% повече спрямо същия период на 2018 г. Търговското салдо продължава да е положително през последните девет години с изключение на 2016 г.
Великобритания е на 11-то място в нашия износ за 2018 г. и на 18-то място в нашия внос. Най-много от Острова през 2018 г. сме купили автомобили и лекарства, следвани от алкохол и машини. В обратна посока за Острова отиват части за превозни средства и лекарства.
Част от новите стоки, които успешно се продават на Острова, са мебели. Няколко компании в сферата на информационните и комуникационните технологии също се налагат на пазара.
Към септември 2019 г. преките инвестиции на Великобритания в България са 159.8 млн. евро, показват данни на икономическото министерство.
Сред 100-те най-големи фирми с участие на чуждестранни инвеститори в България са дружество за метални изделия, конструкции и профили, голям дистрибутор на автомобилни горива и смазочни материали, производител на вина от грозде и търговец на цигари, показват данни на Българска агенция по инвестиции.
Български стоки, изнасяни към Великобритания, на обща стойност 23.6 млн. евро ще бъдат обмитени, при Брекзит без търговско споразумение между Лондон и ЕС, сочи анализ на Bloomberg. Осем други страни – Гърция, Финландия, Люксембург, Малта, Кипър, Латвия, Хърватия и Естония – ще бъдат по-леко засегнати от нас, показват данните.
Междувременно фармацевтичните фирми се изнесоха от Острова, за да могат да продължат дейността си и след влизането в сила на Брекзит. Трансферите за притежаване на права към други държави-членки на Европейския съюз започнаха още преди две години, казаха от Изпълнителната агенция по лекарствата.
„През 2018 г. те са били 105, през 2019-та – 195, а последните 11 са приключили в началото на 2020-та. Така на практика фармацевтичните фирми и дистрибутори са избегнали затрудненията след Брекзит като са се регистрирали в Европа. По този начин са избегнати затрудненията с доставки и евентуален дефицит, ако това не беше направено“, коментира пред „Монитор“ Боряна Маринкова – изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарствата.
През лятото Европейската агенция по лекарствата имаше опасения, тъй като 108 лекарствени препарата за лечение на ракови заболявания бяха спрени от продажба за кратко заради Брекзит, припомни Маринкова.
Причината беше, че фармацевтичните компании бяха подали заявления за пререгистрация в държави от ЕС, за да могат да търгуват изделията си, допълни тя. По думите ѝ направените трансфери за притежаване на права са гарантирали достатъчни количества медикаменти и не създават никаква опасност за пациентите.
Ако до края на тази година ЕС и Великобритания не успеят да се споразумеят за свободна търговия занапред, то Великобритания би обмитила над 500 вида стоки от ЕС за общо 47.3 млрд. eвро.
