Бойко, пази се от близките! Предателите винаги са до нас и не прощават!
В първата част на интервюто-изповед на Вежди Рашидов пред БЛИЦ TV разговаряхме за страховитата му битка с рака. Днес, във втората част на разговора ни основни теми са приятелството и предателството. За първи път пред камерата на най-четената електронна медия, г-н Рашидов разкрива невероятни факти и неизвестни тайни за Илия Павлов и неговата корпорация „Мултигруп“. В интервюто си пред Ивайло Крачунов, Рашидов отправя ценен съвет към министър-председателя Борисов, с когото ги свързва 30-годишно приятелство.
– Г-н Рашидов, Вашият живот е богат на преживявания и емоции. Кои са най-силните приятелства и предателства до този момент?
– Живите хора имат приятели и предатели. Но по-скоро трябва да уточним какво е приятелство, и какво предателство.
За мен приятелството е това човешко отношение към някого, в когото инвестираш много обич, доверие и чувства. Всички добродетели, които влагаш в тези отношения.
Ако случаен човек те обиди, ти го подминаваш, напсуваш и забравяш, че сте били заедно. Но, ако те обиди приятел болката става голяма, защото много са инвестициите!
Случайните хора не могат да бъдат предатели. Винаги те предават най-близките!
– От кои предателства Ви е заболяло най-много?
– Тази тема съм я разисквал прекалено дълго с големия писател и поет Любо Левчев. Говорихме по тази силна тема много откровено. Любо имаше цяла философия за предателството и приятелството.
Да, и мен са ме предавали най-близките! Предавали са ме хора, с които съм живял години наред и на които много съм вярвал! Предавали са ме хора, които много дълго съм обичал.
Предателството е болезнено човешко качество.
Но имам и приятели, които са много достойни мъжки хора. С тях продължавам да имам страхотно приятелство!
На тези години си спомням една типично българска поговорка, която гласи, че когато турчин ти е приятел можеш да не си гледаш гърба, защото той ти го пази.
Аз от дете съм възпитан да не си предавам приятелите. Домашният ми морал е проповядвал тази философия. Нямам навика да предавам.
– Не предадохте и Илия Павлов, след убийството му…
– Илия Павлов го познавам още от министерството на културата. Пред Вас за първи път разкривам това. Илия работеше за студио „Време“. Той беше младо, жизнерадостно и усмихнато момче. Палаво и симпатично дете. Аз му бях по-голям батьо и го обикнах. Тогава той се обръщаше към мен с „бате Вежди“, а аз към него с „Илийчо“.
Един ден през 1990-та година го срещам и го питам – Илия как си? А той ми каза: „Направих една страшна фирма „Мулти Арт“! Ела ми на гости в офиса на ул. „Раковски!“.
Отидох. Качвам се горе и виждам, че в офиса има 5-6 картини. Викам му: „Каква фирма „Мулти Арт“, та ти нямаш картини!“. Тогава той ми обясни, че фирмата му се занимава с търговия. Така разбрах, че Илия Павлов е първият човек в България, който създаде корпоративното мислене. Това е една от големите първи корпорации у нас.
Бяхме много близки, защото той ме питаше за всичко. Илия имаше качеството да пита. Прилича малко на Бойко в това отношение, защото и той пита, когато не разбира от нещо. Това ми хареса у Илия, защото е хубаво, когато човек не разбира да пита. Илия започна да прави хотели и ми каза: „Сега ще ги подредим отвътре“. С него имахме чисто човешко приятелство, иначе не съм работил нито една секунда за него.
– Но останахте с паметта му дори след като бе разстрелян, а други хора се отрекоха от него. Защо му останахте верен?
– Предателите му се появиха пред очите ми. Това са хора, които ядоха хляб от ръцете му. Аз почти всеки ден бях с него на маса. Мен той ме обичаше като брат и като батко. Обичаше както има една дума да се дерти с мен – всичките си дертове да ми ги разказва.
Илия Павлов си беше направил две лица. Едното беше на бизнесмен, а другото му беше човешкото. Той е плакал пред мен и се е радвал! Пред мен се роди първият му син Илия-Калоян. Точно тогава бяхме в Америка на 1 януари. Двамата изкарахме нова година пред болницата.
Защо ти разказвам, че бяхме заедно на масата? Защото точно тогава почти целият политически елит беше с него на масите и си облизваше чиниите. Илия беше мощно действащ корпоративен човек. И богат.
А хора, които идваха да работят за него и ежедневно бяха на софрата му го забравиха само 15 минути след като убиха. Сетне това започнаха да разделят пая.
– Кои са хората, които предадоха Илия Павлов?
– Имена няма да кажа, защото не е достойно. Те бяха една шепа. Но има и хора, които съхраниха приятелството си с Илия и след смъртта му. Това са хора като Жоро Петков, Бойко Драганов, Жоро Самуилов, Кольо Вълканов, Стоян Денчев и някои други. Илия имаше разностранен бизнес и една част от корпорацията се разхвърля насам – натам, след убийството му. Забогатяха от него, а след това се държаха така, че все едно никога не го е имало.
В същото време злонамерени хора тиражираха недостойно една шега от страна на Илия Павлов на мой рожден ден – наградата „Главен мултак“. Това стана по такъв злобен начин, че всички, които работеха за „Мултигруп“ не са мултаци, а само аз, който никога не съм работил за него останах „мултак“.
Дори съпругата Дарина, която му харчи парите е „веселата вдовица“ и в никакъв случай не я определят като „мултак“. В такава държава живеем, странно е, но е така.
Винаги съм казвал, че Илия Павлов ми е приятел и в моето съзнание той си остава такъв. Никога не се е случвало да мина покрай гроба му в Арбанаси и да не запаля свещ.
– Какво почувствахте, когато разбрахте, че Илия Павлов е прострелян смъртоносно?
– Ние бяхме с моята съпруга на гости на една дама, която беше галеристка. По-рано същата вечер Илия ми се обади и ми каза, ако нямам работа да отида в хотел „Рила“ на Боровец. Каза ми, че баща му е направил едно агне и ме покани да се видим. Един час по-късно ми се обади Кольо Вълканов и ми каза, че Илия е разстрелян.
– Каква беше първата Ви реакция?
– Жена ми се обади на колегите си в „Пирогов“, за да ги попита какво е станало. Каза им да се качат в реанимацията и да проверят дали там наистина е Илия, защото никой от нас не повярва на случилото се.
Един лекар се обади по-късно и каза: „Да, това е Илия Павлов“. След това се обадих на охранителя му Иво, той плачеше. Светла му памет на Илия. Беше интересно момче!
– Кое се оказа фатално за него?
– Мисля, че той стана жертва на корпоративното мислене. Илия беше председател на „Топенерджи“ и разпределяше газта, избран от Рем Вяхирев. Илия трудно го понесе. Преди него на този пост беше Луканов.
Газовият бизнес е тежък. Сега разбирам вече това, когато се борим за хъбове. Газта е енергията, всичко това, което ни топли и свети.
За да вземат от ръцете му този бизнес, мисля че за това Илия Павлов стана жертва!
– Вие сте вярващ човек. Простихте ли на предателите?
– Абе, изпитвам странно чувство. Първо ме е яд на предателите, но след това се появява друго чувство – да ги съжалявам. Последният етап от развитието на това чувство е да не ме интересуват предателите. Да, в началото е трудно, след това избледнява, а накрая съвсем ги няма. Животът върви, кратък е и да простя и да не простя. По-добре да забравя предателите, за да няма черни петна в мозъка ми.
– Приятел сте на Бойко Борисов много години преди да стане главен секретар на МВР, кмет на София, а след това и министър-председател. Кое съхрани приятелството ви повече от 30 години?
– Бая сол сме изяли с него заедно. Той беше младо, здраво и красиво момче, когато се запознахме.
Сега ще разкрия една тайна пред Вас, която никога не съм споделял. На младини бях състезател по джудо и самбо в „Академик“. Два пъти съм стигал до вицерепубликанска титла. Едно момче от Благоевград, което наричахме Македончето ме биеше на финала с подсечки.
След това се отдадох на артистично-бохемския живот в Художествената гимназия.
Наскоро разбрах, че треньорът ми Георги Кръстев е жив и здрав, и го поздравявам чрез Вашето предаване. Той е достоен българин.
Аз съм един от създателите на „Алфа карате клуб“. Този спорт беше част от моята младост. Тогава един от добрите състезатели по карате беше Алексей Петров, седми дан по карате имаше Петър Василев, който дълги години беше шеф на „Нефтохим Бургас“ при Вальо Златев, добър каратист беше и Румен Николов.
Силен състезател беше и Томо Борисов. В групата на добрите каратисти беше и Бойко Борисов. Това бяха млади и здрави момчета.
Бойко беше близък на моя кум, който беше инструктор по карате в клубовете „Левски“ и „Септември“.
С Бойко се сближихме като приятели съвсем случайно преди много години и запазихме приятелството си. Аз тръгнах с него в политиката, защото той ми е приятел. Ръка за ръка, заедно, за да направим нещо.
Бойко е много амбициозен човек, обича да побеждава и да прави нещо. Работар е! Аз също обичам да работя. Така направихме 6 нови музея, археология, ремонтирахме театрите. Никак не е малко, защото през последните 50 години не беше направен нито един музей.
Когато работиш с човек, който иска, ставате двама. И другите когато работят става екип.
Според мен първото правителство на Бойко беше най-доброто, защото нито един от нас нямаше опит в управлението. Просто като петимата танкисти си стиснахме ръцете и започнахме да се доказваме. Работихме денонощно.
За мен Бойко Борисов вече е изграден държавник. Скоро един журналист ме попита – Защо толкова слагачески хвалиш Бойко? Миличкият не е разбрал, че приятелите се пазят, приятелите се защитават, приятелите се пазят! Това не е слагачество!
Бойко Борисов ми е приятел и аз никога не бих го предал!
– Какъв съвет бихте дал на Борисов?
– Ех, да му дам съвет, той е голям държавник. Радвам му се разбира се за разлика от всички. Порасна пред очите ми, стана един голям и сериозен държавник.
Аз лично му благодаря, че върна достойната част на българската държава на международната сцена. Преди време не бях разбран от определени хора, когато говорих, че сме на международната карта благодарение на Борисов, но явно това е ролята на злонамерените.
Преди време ми в едно интервю, което ще влезе в моята автобиографична книга по случай наближаващата ми 70 годишнина, ме попитаха за 100-те дни на царя и неговата реплика „бъдете господари на мълчанието, а не роби на думите“. Тогава отговорих, че хората не трябва да се страхуват от тези, които приятелите си, защото те единствено могат да ги предадат. Казах, че човек не трябва да се страхува от враговете си, защото те могат да го унищожат, а да се страхува от тези, които мълчат – защото те правят и едното, и другото.
Така че на Бойко какво да му пожелая? Да е жив и здрав, обаче много да внимава с хората, които стоят много близко до него, защото както казах преди малко – предателите са много близко до нас!
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Blitz.bg
